5 вдъхновяващи скандинавски фотографски проекта

Едно от първите неща, които посетих в Копенхаген беше Националния музей на фотографията. Той се намира в мазето на Кралската библиотека, чиято сграда носи името „черният диамант“. Но не си представяйте някое неприятно помещение, а три изложбени зали с няколко стаи във всяка от тях. Колекцията на музея наброява стотици хиляди снимки от 1839 година насам не само от местни, но и от международни фотографи. Тях може да разгледате в дигиталния архив на институцията. Всичко това ме накара да напиша тази статия и да разкажа за част от видяното там. Така се роди идеята за тези 5 вдъхновяващи скандинавски фотографски проекта. Надявам се всеки от вас да открие нещо ново за себе си. 

Портрет със затворени очи

Когато през 2013 година канят Torben Eskerod да направи портрет на датската Кралица Маргрете II, той решава да счупи някои правила. Впечатляващото е, че заснема кралската особа със затворени очи. Въпреки това портретът е изключително контрастен и жив, което обърква зрителя, но в действителност оставя впечатлението, че Кралицата е уловена в момент на покой.

В продължение на много години фотографът се занимава с идеята за смъртта, която често се смята за табу в съвременната култура. Подходът му към темата е далеч от този на класическата фотография. Конкретно в серията си Campo Verano представя портрети от надгробните плочи в най-голямото гробище в Рим, носещо същото име. Чрез уголемяване на снимките той прави видими детайлите и образните структури. По този начин се разкрива въздействието на времето върху материалното, напомняйки ни факта, че снимката е материалният символ за отминалите моменти.

История от бара

В продължение на две години и половина шведският фотограф Andres Petersen регулярно посещава бар в района на червените фенери на Хамбург. Там в периода 1967 – 1971 той снима редовните посетители и работещите момичета. Създавайки близки контакти с клиентите успява да заснеме различните аспекти на живота в подобен тип заведения. За този проект авторът казва: „Ще получиш нещо от своя субект, само ако дадеш нещо в замяна.“ Ето защо от кадрите си личи доверието и конфиденциалността, въпреки че героите изглеждат сякаш са герои от филм.

Да се върнеш 100 години назад

В Дания хомосексуалността е била наказуема до 1933 година и хората от общността са рискували да бъдат арестувани от полицията. Този факт е в основата на проекта „Who’s next” на Charlotte Haslund-Christensen. През 2009-а година тя кани LGBTI+ хора да бъдат снимани в централния полицейския участък на Копенхаген, където в миналото са били задържани техните предшественици. Участниците в проекта е трябвало да свалят своите бижута, да им бъдат снети пръстови отпечатъци и заснети в профил и анфас – така както се е случвало в миналото в страната или в наши дни в други части на света. В същото време авторът показва ролята на фотографията в категоризирането и наблюдението над обществото. Финалните кадри са отпечатани във формата за досие и поставени в пластмасови джобове. В действителност това са последните подобни физически кадри, тъй като от 2010 година в Дания всички досиета на задържани се архивират само дигитално.

Преди и след боксовия мач

В концептуалната си серия „Boxer” Nicolai Howalt представя портретен диптих на момчета преди и след техните боксови мачове. С оглед на факта, че те са заснети в една и съща поза, на едно и също място, дори малките разлики са ясно забележими. Не ставаме свидетели на двубоя, но това което се е случило в тези няколко минути е кристално ясно от двата кадъра.

Регионът, в който си израснал

Да снимаш това, което най-добре познаваш. Именно това прави финландският фотограф Pekka Turunen. Роден в Йоенсуу (източна Финландия, близо до руската граница) той се интересува от проблемите на живота и околната среда в региона, в който е израснал. Проектът му „Against the wall” е показан за първи път в средата на 90-те години. Този документален проект е сниман близо 10 години в източна Финландия – най-бедният регион на страната, с най-голяма безработица. 50 години по-рано ¾ от населението на страната е живеело в провинцията, а днес те са по-малко от 1/3. Фотографът портретира своите „духовно богати“ съграждани и умело показва тяхното самочувствие и чувство за хумор, въпреки обстоятелствата.