Атанас Кeндев за "Станимашка фотографчийница" и „Изгубеният Асеновград“
Съхраняването на фотографската памет ме вълнува силно и това е причината да разкажа за една група от хора, които се опитват да правят това на регионално ниво. Става въпрос за групата „Станимашка фотографчийница“, в която може да се открие любопитна информация, свързана с Асеновград. При едно от своите ходения в града се запознах с Атанас Кендев, с който разговарям за смисъла от фотографията и как чрез нея може да се помогне на бъдещите историци и изследователи в различни области.
Към момента „Станимашка фотографчийница“ живее под формата на Facebook група. Тя е създадена от двама асеновградчани – Елена Граматикова и Стойчо Тошков. В началото идеята е била да се създаде място за изява на местни любители фотографи, които да показват красотата на града от подножието на Родопите. Сред първите членове има не само любители фотографи, но също художници, журналисти и много други, които създават пъстра общност. В резултат на това през 2015-а година се организира първата фотографска изложба. Тя носи името „Моменти от днес – спомени утре“ и в последствие е дарена на МБАЛ – Асеновград, където краси коридорите и стаите на болницата.
С времето подобни групи за любителска фотография стават много и създателите решават да променят акцента в посока събиране на стари снимки и документи с културно-историческо наследство от града. Това включва домашни архиви, списания, картички и всякакви източници повече от век назад до наши дни. Това е и моментът, в който се включва Атанас Кендев.
Събраните свидетелства започват да се систематизират и анализират. Групата прави проучвания, които публикува дигитално, а в последствие и физически под формата на изложби, филми, концерти, исторически реконструкции, театрални постановки, фестивали и други. Освен споменатата в началото изложба са осъществени още над дузина други, обръщащи внимание на важни за града личности, места, сгради, събития и периоди.
Групата поставя акцент върху архитектурата на града, неговите храмове и тютюневия комбинат. След 2020-а година създават сериала „Изгубеният Асеновград“, който може да бъде гледан в Youtube. Освен там и във Facebook дейността на екипа може да бъде проследена и в сайта Латерна, както и в тематични сайтове за отделни архитектурни обекти в града (например: tobacco-asens-fortress.com). Дейностите, с които се ангажират за краткото си съществуване са неизброими, затова ще се придържам към фотографията.
В групата членуват участници, които познават хора, занимаващи се с разрушаване на стари сгради. Благодарение на всички тях старите семейни фотографски албуми и документи не достигат до битака, а биват закупувани за целите на групата. Немалка част от съдържанието на подобни архиви е по-скоро ценна за семействата, чиято собственост са били, но в същото време от тях се извлича обща информация за града, която е ценна за обществото.
Въз основа на всичко това администраторите на групата например събират информация за работилите в града фотографски ателиета. Откриват информация за имената на фоторепортерите, отразявали събитията на местно ниво. Така става ясно, че градът и околността са били обект на засилен интерес от страна на фотографите. Атанас Кендев споделя, че много от хората продължават да не разбират колко ценна е подобна информация и не намират основание, време или нямат възможност да споделят своите архиви от града с групата.
„Станимашка фотографчийница“ съхранява сериозен архив на фотографа Крум Савов, снимал Родопите и Беломорието в периода между двете световни войни. Една от стъпките, предприети в посока популяризиране на името на фотографа е поставянето на паметна плоча, обозначаваща дома, където е живял той. Местният музей в Асеновград също разполага с над 1000 негови стъклени плаки, които предстои да бъдат дигитализирани.
Други подобни архиви, които те съхраняват са на фоторепортера Вангел Примов, както и на различни физически лица. Всички те са в процес на систематизиране и обработка. Атанас Кендев допълва, че основният проблем пред организацията е намирането на финансиране, което да позволи достъп на повече хора до събрания архив – както в дигитален, така и във физически формат. Самият той се занимава с фотография любителски още от времето на социализма. Участвал е в детски и ученически кръжоци през 70-те години. Отразявал е събитията в училището си с още няколко свои съученици. В последствие се отдалечава от фотографията. Участието му в „Станимашка фотографчийница“ е продиктуван от исторически интерес.
Скоро Атанас Кендев издаде своята книга „Изгубеният Асеновград“, чийто първи тираж от 500 броя бе изчерпан още на представянето. Това го принуди да направи ретираж на изданието. В книгата той работи с архива от снимки и картички, събран в групата. Така проследява промяната в центъра на Асеновград след преустрояването му. В късните години на комунизма целият център е разрушен, за да се създаде нов такъв, обслужващ визията на Партията и повтарящ облика на повечето по-големи градове в страната. Архивните кадри се допълват с разказани истории от свидетели на миналото на града. Книгата не само ни разхожда из стария център, но прави анализ на загубеното и допуснатите грешки.
Във фестивала „ХХ век в Асеновград“ групата показва исторически фотографски изложби от града. През 2023-а година предстои третото такова издание, което ще заложи на кадри от 40-те години на миналия век. В предходните два са показани изложби със снимки съответно от 20-те и 30-те. Те включват сгради, събития и други любопитни свидетелства за периода.
Надявам се, че споделеният тук пример не е единствен и в бъдеще ще имам възможност да разкажа и за други подобни сдружения. Вярвам, че за други тази статия би могла да бъде онази искрица, която да запали желанието за съхранени на фотографската памет на отделните региони в България.
