Голяма част от фотографите у нас е нужно да разберат, че работата в серия е много по-силна от работата в единичен кадър, който е доста толериран в България. Авторите в световен мащаб най-често работят в серия, за да докажат някаква своя теза. Обратно, единичният кадър може да бъде случайно направен и по никакъв начин да не свидетелства за професионализма на фотографа или посланието му. Нещото, което остава неразбрано у нас и като цяло е проблем на съвременното поколение е, че работата в серия изисква постоянство и време, а това са две неща, които хората все по-малко притежават.

В България липсва свобода у творците, защото те често са подвластни на видяното по родните конкурси. От друга страна издигането на пиедестал именно на единичния кадър води до влошаване на визуалната култура у зрителя. Започват да се толерират донякъде посредствени в съдържателна част сладникаво-клиширани фотографии, които превземат социалните мрежи и масовите конкурси за единични кадри. Такива конкурси, в които спадат салоните на FIAP, но и други добре познати световни конкурси, като този на Sony, толерират и налагат създаването на подобни клишета във фотографията.

В последните години у нас липсват конкурси за серии, особено в артистичната фотография. Единствените конкурси у нас, в които се обръща внимание на фотографските серии са ФОДАР и БГ Прес Фото. Те обаче имат по-скоро документално-репортажна насоченост. Слабото показване и коментиране на работата в серия създава предпоставка младите автори да залитат към единичния кадър, именно защото не би имало къде да покажат своите серии.

Фотографски серии се толерират в BECA Before Creating Academy, но проблемът там е затвореността към външни хора и специфичната насоченост към документалистиката и фотоесето. Друг недостатък, който се забелязва при сериите, излизащи от завършилите тази организация, е тяхната еднотипност в огромната си степен.

Много от аматьорите се водят и от тенденциите, налагани във Фото форум, където също няма отделна секция за серии. Обикновено навлизащите във фотографията не знаят как да започнат своето развитие. При така описаната дотук ситуация, как би могъл да разбереш, че фотографските серии са нещо значещо в българското пространство?

Преди време бе създаден портал за съвременни български фотографски серии, но за съжаление в момента той не се актуализира. В него авторите имаха възможност да предлагат свои серии, които след одобрение от куратори да бъдат публикувани онлайн. В България дори и фотографията, която приема формата на книжно тяло нерядко се прави под формата на фотоалбум с единични кадри, без особен смисъл в подредбата.

Всичко това сякаш навежда на мисълта, че основният проблем е в липсата на достатъчно качествена световна фотография, която да гостува у нас. Така българският автор заключва творчеството си до нещата, с които има досег, но същевременно се ограничава допълнително, гледайки фотография само в областта, в която снима. Истината е, че различните жанрове във фотографията са свързани и тяхното познаване може да надгради собствения стил, опирайки се на различна от твоята фотография.

Нерядко у нас липсва гледането на фотография с разбиране. Коментирането често се свежда до харесва ми или не, до перфектно е или „технически брак“ и така завършва разговорът, независимо дали става въпрос за единичен кадър или серия. В България за съжаление липсва и адекватна критика, което от своя страна води след себе си факта, че самите автори не приемат критика за своето творчество и не са самокритични към себе си. Масово българският фотограф не е свободен и е обременен от клишета и канони, налагани от авторитети, чиято работа е на високо ниво на местна почва, но е по-скоро посредствена в сравнение със световните тенденции.