skip to Main Content
Photography | Web & graphic design | Copywriting & Blogging | Print consulting

GHOST BULGARIA: Изоставено училище в село Равногор

Днес ви каня на разходка из едно изоставено училище, но преди това ми позволете леко въведение. До село Равногор се стига по път през гората от възрожденския град Брацигово. На малко над 1300 метра надморска височина въздухът е чист и ухае на борова гора, летните слънчеви дни са изгарящи, нощите – прохладни, а зимите – люти. В последните години селото залага на екотуризма с чудесни природни панорамни гледки, параклиси и тракийски могили за които ще ви разкажа друг път.

В миналото на мястото на село Равногор се е намирало тракийско селище, а първото си име „Кория“, означаващо „гора“, получава по време на османското владичество през 1777 година. Местните жители силно се съпротивлявали на желанието за смяната на християнската им вяра, което довело да наричането им от властите „акси“ (твърдоглави), а самото село Акси Кория. След Освобождението името се променя на Ясъ Кория (Равна гора), а от 1934 година вече се казва Равногор.

При първото преброяване през 1934 година селото има 2607 жители. Помня го в края на 80-те и началото на 90-те, когато населението все още беше над 1000 души, като живо място с много деца. Във всяка къща се отглеждаха минимум два вида животни и къщите бяха поддържани. Днес по преброяване от 2019 година са останали 431 жители, действителното число е някъде наполовина. Из селото рядко се срещат хора, а животни почти няма. Деца – също. Некролози има на всяка къща, а самите сгради започват да се рушат и изчезват.

Стигам до героя в нашата среща днес – основното изоставено училище, носещо името „Отец Паисий“. Създадено е през 1851 година още по времето на османското владичество. Некрологът на неговата врата се появява някъде в средата на месец юни 2009 година. Преди това 10 години се е борило за своето оцеляване. В последната си година, както научаваме от статия във вестник „Марица“, са се обучавали 7 деца и само 4 от тях – местни.

Когато пристигнах в училището вратите му бяха отворени, сякаш то очаква своите възпитаници. Само обраслата с бурени пътека към стълбите подсказва, че детският глъч е просто мираж. Кафявите олющени дървени врати без прозорци, с черна табела над тях ме канят в коридора. Там ме посрещат само семейства птици, свили гнезда на спокойствие. На мозайката след входа стои надпис 1987 г., вероятно годината, когато са правени подобрения в сградата. По пода седят разхвърляни табла за обучение по математика, биология и руски език. Има репродукция на картина от Цанко Лавренов и множество обезобразени диапозитиви, с които навремето се е извършвало обучението.

Сградата е на два етажа с поне 8 учебни стаи, т.е. по една за всеки випуск. В част от сградата днес се помещава социалният патронаж, снабдяващ с топъл обяд и вечеря самотните жители в селото. Вероятно там са се намирали столът и/или физкултурният салон на сградата, каквито не намерих. От кабинета по химия обаче все още има запазени следи. Няколкото минути, които прекарах в пълна тишина и самота, ми се сториха цяла вечност. А, тази стара госпожа живее в самота вече 11 години…

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search