Безгрижен живот в село Косово
Когато чуят Косово, повечето хора си представят отцепилата се от Сърбия територия. Всъщност днес ще ви разкажа за едно малко българско селце, сгушено в Родопите. До него ни отвежда тесен път, високо нагоре в планината. Това тихо място с аромат на гора е на 170 километра от София и на 30 километра от Асеновград по пътя за Смолян. Пътят свършва в селото, след него са само планините, пълни с диви ягоди , гъби и приказни легенди.
Косово е едно от многото села, които бавно и продължително се обезлюдяват. Тук училището отдавна е затворено, а от някои къщи са останали само купчина камъни и покривни плочи. Към 31 декември 2019 година в селото живеят официално едва 13 души.
Сградите са разположени на два склона, разделени от малката река Леденица. Това може да доведе до мускулна треска от ходене по каменистите улички. Силно впечатление прави и православният храм в селото “Успение Богородично”, който е обявен за паметник на културата. В него се намира и костница на местните жители, които не са сменили вярата си по време на османското владичество. Истината е, че в село Косово за радост се наблюдава съживяване, а причина за това е предприемчивостта на група хора да купят и възстановят в предишния им вид част от къщите, като по този начин превърнат селото в туристическа атракция. Кръчма също има и тя работи, а нейното име е “Безгрижен живот”!
“Безгрижен живот” не е само кръчма, а също магазин, кафе, ресторант и мястото за актуални новини. Тук местните спират с коня си за едно бързо питие. Ако отидете в студените месеци, може да си помислите, че не работи заради катинара. Когато аз бях, просто почукахме на вратата, тя се отвори а от нея се показа типичен родопчанин. Когато попитахме: “Това ресторант ли е?”, получихме усмивка, широко отворена врата и отговор след кратко поглеждане през рамо: “На ресторант прилича!”.
Приехме поканата, настанихме се и масата ни се изпълни с домашна баница, домашна туршия, домашен качамак, домашен паниран кашкавал и разбира се домашни кюфтета, големи колкото плескавица. Ако пиете бира, може да ви погледнат с лошо око и голяма доза недоумение, защото домашното малиново вино е на почит в “Безгрижен живот”. А, то не се поръчва на чаши, а на канички от половин литър. Като стана дума за чашите – е, такива няма и в най-елитните ресторанти. Обстановката вътре е изцяло родопска – няколко дървени маси, родопски мотиви по стените, черги по пода и кюмбе в средата. Това е Косово – чист въздух, спокойствие и безгрижен живот, на който всеки сам трябва да се наслади.
