Димитър Казанджиев между Русе и Лондон
С Димитър Казанджиев се запознах през пролетта на 2022-а година в офиса на НСФА „Янка Кюркчиева“. Заедно с мен той бе един от одобрените участници за самостоятелна изложба в Европейски месец на фотографията 2022. И докато за мен това бе дебют, той представяше своята четвърта самостоятелна изложба. Малко преди този момент се бе завърнал от 20-годишен престой в Лондон. Почти година по-късно провеждаме този разговор в родния му град Русе. Говорим си за пътя му във фотографията, за смисъла от нашето изкуство като документ и за избора между Русе и Лондон. В края на месец февруари 2023-а година фотографът дари на „Държавен архив“ – Русе свои авторски кадри от откриването на Пантеона на възрожденците, а част от документалните кадри може да разгледате тук:
За пътя във фотографията
Към снимането ме запали близък на семейството ми фотограф от Лом. Бях някъде 7-8 годишен, когато му асистирах, държейки осветлението по време на снимане на сватби. По-късно ме покани и в лабораторията, където ми беше интересно как от бялата хартия започва да се появява образът. В последствие баща ми ми купи фотоапарат. Така постепенно се зароди първо чисто техническият интерес как се случва всичко. В института, в който следвах в Русе имаше кръжок по фотография. Там в студентските си години осъществих първата своя самостоятелна фотографска изложба. Тя беше изцяло съставена от кадри, направени по време на мое пребиваване в Москва. Последва период, в който не снимах, защото особено в провинцията беше трудно да се снабдиш с материали. След преместването ми в Лондон възобнових фотографските занимания, но вече с цифрова техника, която ми даваше много по-големи възможности за бързо реагиране.
През цялото време любим фотографски жанр за мен е архитектурата. Вероятно поради професията ми на машинен инженер е нормално да се насоча към геометричните форми. Освен всичко те са статични, а на мен и днес ми е трудно да насоча фотоапарата към непознат човек. Лондон беше благодатен в това да откривам специфичните форми в отделните сгради.
За живота в Лондон и изложбите в България
Докато живеех в Лондон членувах във Facebook групата „Група, в която никой не иска да участва“. Един от основателите ѝ ме попита защо не направя изложба. Вече доста години бях живял във Великобритания, а в родния ми град Русе не бях толкова познат като фотограф. Подбрах снимки и осъществихме показването в Доходното здание. В онзи момент поканата дойде изненадващо и избраните архитектурни снимки бяха добри като самостоятелни кадри, но в една изложба трябва да има водеща линия, която не мисля, че ми се беше получила успешно тогава. Следващата самостоятелна изложба дойде вече по моя инициатива. Тя бе в част от календара на „Мартенски музикални дни“ в Русе, където се провеждат и различни изложби.
Последната, чиято премиера бе по време на Европейски месец на фотографията 2022 вече е показвана в три града. Идеята за нея дойде много спонтанно с появата на Covid-19. Исках да покажа как изглежда един космополитен град като Лондон, когато е пуст. Много е специфично. За да се разбере това, което е показано в „LONdown – The Fear“ трябва да е бил в този град, за да знае как протича истинският му живот. Реално заснех кадрите за тази изложба в рамките на 2-3 дни, а времето беше с мен – слънчево и със страхотни сенки. При други условия в подобни дни местните и туристите излизат, пълнейки улиците. Тогава знаковите места бяха пусти и това беше изключително потискащо. Може би тук следва да си зададем въпроса какъв смисъл има създаденото от човека, ако го няма човешкото присъствие. Не става въпрос само за архитектурата, но и за всички изкуства. Човекът е този, който дава живот на това, което е създал.
За фотографията като документ
Напоследък правя по-скоро документална фотография с някакъв художествен елемент. Такъв за мен е и проектът за Лондон по време на пандемията. След като се прибрах в Русе снимам старата и порутена архитектура, защото утре тези сгради може да ги няма. Хората около мен ми казват, че съм черноглед, избирайки тази тема, но ми е болно да гледам ежедневно тези едновременно красиви и занемарени сгради в града. Целта ми в този случай е именно да снимам това, което си отива.
Пак в тази насока искам да разкажа за една изложба в Лондон, която ми направи много силно впечатление. Става въпрос за Mike Mitchell, снимал първото посещение на Бийтълс в САЩ през 1964 година. В онзи момент, когато прави кадрите има за цел единствено да спечели от това, но в действителност не успява. Десетилетия по-късно предлага снимките на аукционна продажба, където негативите се продадоха за огромна сума.
За фотографския избор между Русе и Лондон
Когато познаваш едно място много добре изключително трудно се намират интересните места и гледни точки. По-голямата част от живота си съм прекарал в Русе. Снимането в по-малък град е добра кауза. Има местни русенски фотографи, които в годините са снимали архитектурата, която вече я няма. Това определено е достойно и не опира толкова до художествена фотография, колкото до документалистика и архив.
От друга страна Лондон е необятен. През тези 20 години, които прекарах там, съм видял не повече от половината от това, което заслужава да се види. Все пак там не само снимах, но основно работих. Градът е многопланов и дава възможност за снимане на различни неща. Включително стрийт фотография, защото можеш просто да седнеш на една пейка и да дебнеш хората. Определено магаполисите са по-благодатни и дават по-голяма възможност за направата на интересен кадър.
Сега отново в Русе освен снимането на старата архитектура имам идея, която не е точно в моето амплоа – да се опитам да направя нестудийни портрети на русенски дейци на културата. С това искам да провокирам себе си.
„Ако липсва техническото в кадъра, емоцията няма да може да надделее над лошото качество.“
Димитър Казанджиев
