„Може би не всичко е загубено в тоя свят, където хората вече не виждат смисъла да съществуват… Може би Вселената не е безвъзвратно обречена, когато две кожи се обичат, телата са просто огромни ръце, които се прегръщат!” – казва героинята на Жак дьо Декер, който посвещава пиесата си на една актриса – Аликс Мариол. Ние не я познаваме, но вече познаваме Актрисата, която е приела предизвикателството на Автора… “

Бойко Илиев, режисьор