Непознатият Георг Волц
С името на Георг Волц /1863 – 1917/ се повдига въпросът кой може да се титулува като български фотограф. Дали този, който е роден в България или друг, оставил дълбока следа в родната фотографска история? Разговорът ми с куратора на галерия Синтезис г-жа Надежда Павлова ме убеди, че сме в пълното право да посочим всеки от тях като важен автор за историята на родната фотография. Именно за това ви каня да се запознаете с живота и творчеството на Георг Волц, ако сте пропуснали да посетите изложбата “Непознатият фотограф Георг Волц” в галерия Синтезис през 2021 година. Към изложбата е издадена и фото книга, отпечатана в чужбина. В нея инициаторът на проекта Биляна Брайкова Карастоянова е събрала над 900 непоказвани досега фотографии на автора, а цената на книгата е 98 лева. Благодарение на нейния труд по дигитализиране на хиляди фотографски плаки и хартиени копия, както и тяхното описване, днес имаме възможността да ви покажем част от кадрите. Друга възможност за запознаване с част от творчеството на Георг Волц е публикуваният архив в сайта „Изгубената България“, където може да се насладите на 114 негови снимки от различни периоди.
Кратка биографична справка
Георг Волц е роден в град Нафплио, Гърция, но родителите му са с холандски и италиански произход. Докато е бил ученик баща му има желание да го направи свещеник. Младият Волц не е особено впечатлен от тази възможност. Без знанието и разрешението на своите родители той става юнга на кораб, плаващ за Париж. В столицата на Франция чиракува на местен фотограф и топограф и така се заражда любовта му към фотографията. Животът го среща с французойка, с която се връща в Атина. Там се женят, но скоро след това се разделят.
В България пристига покрай работата си по фотографско и топографско заснемане на терените за строежа на ЖП линията София – Роман. Очарован от страната ни, в края на XIX век той окончателно се установява да живее и работи тук. Открива собствено ателие на ул. „Леге“ 10, в което идва за снимки хайлайфът на столицата. По-късно създава второ на ул. „Славянска“ 21 (днешната „Московска“). Него той рекламира като „Музей на фотографията“. Последното ателие на фотографа след 1912 година се намира в дома му на ул. „Регентска“ 48 (днешния бул. „Янко Сакъзов“).
Отличното владеене на няколко езика спомага изграждането на нови приятелства с известни личности, в това число и самият Княз Фердинанд. Това го превръща в доверен човек и личен фотограф на Негово Величество след 1905 година. По този начин Волц има възможност да документира живота на царското семейство, но също така и битките по време на Първата световна война. Георг Волц умира на 16 октомври 1917 година след кратко боледуване вследствие на простуда, получена на военния фронт.
С първи преносим фотоапарат из София
Още в началото на своя професионален път в София, Георг Волц вече има професионална преносима сгъваема камера. С нея той често излиза на открито и прави природни снимки или портрети на открито, но също така документира живота в столицата ни. Благодарение на него имаме свидетелства за тогавашния живот и ритъм на градската среда в града.
Освен София, Волц често пътува и снима в страната. Той прави едни от най-ранните панорамни снимки на Велико Търново, Белоградчишките скали и Искърския пролом. Документирал е строящите се по онова време железопътни линии в Царство България. Освен всичко е правил и опити за цветни пейзажи, чрез оцветяване и ретуш на стъклената плака. Част от снимките му са направени посредством стереоскопска фотография, чрез която се засилва илюзията за дълбочина на образа и се създава триизмерна представа за обекта.
Запомнящи се царски портрети
Георг Волц е майстор в ретуша и създава фотографски портрети, напомнящи произведения на изкуството от Флорентинската школа. Често в ателието му гостува Княз Фердинанд, който се снима преобразен с различни аристократични костюми. Благодарение на своя професионализъм Волц получава покана да стане дворцов фотограф. Така той създава едни от най-известните портрети на Царя и неговото семейство.
Архивът на фотографа пази и репортажни кадри на важни събития от периода на Третото българско царство. Сред тях са: обявяването на Независимостта на България, посещението на Великия княз Владимир Александрович, откриването на паметника на Цар Освободител, строежа на храм-паметника Св. Александър Невски и голямото земетресение през 1913 година в Горна Оряховица
Документиране на войните
Близостта на Георг Волц до царския двор му дава възможност да заснеме огромна част от бойните действия във войните по онова време. Неговите кадри от Балканската и Междусъюзническите войни са ценен исторически материал. Създаването на художествено издържано изображение тогава не е била никак лесна задача, поради технологичните възможности на фотоапаратите. Фоторепортажите на Волц от тези битки излизат на първите страници на европейските и родни печатни издания. Сред тях са „Илюстрацион“, „Илюстрейт Цайтунг“ и “Илюстрейд Лондон Нюз“. Нерядко кадрите са откупувани от издателства и са се превръщали в пощенски картички. Волц взима участие и като военен фотограф по време на Първата световна война, въпреки напредналата си възраст.
