Национален музей на фотографията в България
Редовно се повдига темата за липсващия Национален музей на фотографията в България, а веднага след това се задава и въпросът: „Ама как си го представяте?“ Затова реших да споделя концепция за това как може да изглежда и какво да съдържа една подобна институция, от гледната точка на посетителя. Няма да разглеждам въпроса с финансирането, което е изключително важно, но остава второстепенно в рамките на тази публикация, особено след като сме се нагледали на проекти, които в крайна сметка се реализират непрофесионално. Вярвам, че на първо място трябва да бъде идеята, а след това да се търси финансиране за нейното качествено изпълнение.
Подобен музей не е задължително да бъде в столицата, но задължително с добре уреден транспорт. Нуждае се от просторна сграда на няколко етажа. Зданието отвън може да изглежда като паметник на културата или стара фабрика, но отвътре да бъде реновирано с отворени пространства, така че да се вижда целият му мащаб.
Влизайки през входа, посетителят е посрещнат от касата за билети, а зад нея е разположен магазин с картички, принтове, книги и всякакви други продукти. Срещу касата, в широко остъклено и осветено пространство, се намира библиотеката, в която се съхраняват стотици или хиляди томове с фотографска литература, както и удобни бюра за разглеждането им. В ъгъла, срещуположен на входа, леко скрито зад централното стълбище и носещите колони, е разположено кафенето и мястото за отдих.
Качвайки се на първия етаж, посетителят е посрещнат от галерия, посветена на историята на българската фотография, в която са избрани 99 емблематични снимки – от навлизането и по нашите земи до наши дни. Защо не са сто? Защото едно място е оставено празно, за да могат зрителите чрез интерактивно табло да изберат свой образец, който според тях липсва в изложбата. Всички снимки са разположени на отделни стени хаотично разпръснати в пространството, а към всяка фотография има информация, която обяснява какво я прави толкова специална, за да заслужи мястото си сред тези примери. Между тях, върху маси с дъгообразна форма са разположени табла с акценти от самата история. Те включват информация за отделните периоди и важните етапи от развитието на фотографското изкуство в България, представена чрез текст, аудио- и видеоматериали. Техническото оборудване е представено в ограничено количество, но точно подбрано, за да не се създава усещане за технически музей.
Преминаваме към следващите два етажа, където в периферията се съхраняват при оптимални условия стъклени плаки, негативи, диапозитиви, сребърно-желатинови копия, фотоалбуми, книги и всякакви видове фотографски архиви, както и други административни помещения. Около централното стълбище са разположени пана с хиляди фотографии в различни размери, от пода до тавана. През остъклени процепи посетителите могат да надникнат към архивите или офисите на реставраторите. Предоставена е и важна информация за това как и при какви условия се съхраняват всички артефакти. Отделно е представено табло с примери за различни видове увреждания на различни фотографски носители и информация как това може да се предотврати.
Пак на тези нива е разположен малък киносалон, в който могат да се прожектират филми за отделни архиви или историята на фотографията в България. Обособено е помещение, в което посетителите могат да изпробват процеса на сканиране и обработка с няколко примерни типа фотографски материали. Преди да премине нататък, зрителят е подканен към голям сензорен екран, на който може да разгледа всички дигитализирани до момента изображения, разделени по епохи и типове фотография, да прочете повече информация за отделни кадри, да избере своите фаворити и да ги визуализира на отделна стена пред себе си.
Следват две изложбени нива, представящи индивидуални автори и групови селекции от произведения на български автори или колекции от книги, обединени около определена тема. Над всичко това се намира панорамно кафене и ресторант с тераса и гледка към града.
Отговорност на музея е да се грижи за издирването, изкупуването, възстановяването, дигитализирането и архивирането на ценни фотографски архиви, като ги публикува онлайн за свободен достъп. Допълнително той може да предлага услуги като проявяване, сканиране и отпечатване, както и да организира лекции, курсове и уъркшопи на различни теми.
Всичко описано дотук не е моя концепция. Не е нужно да откриваме топлата вода и колелото, а да пътуваме и да осъществяваме контакти. Нидерландският фотомузей има над 25-годишна история, намира се в бивш склад за кафе и до 2028 г. планира да притежава над 7,5 милиона фотографски обекта. В свой филм разказват как са събирали дарения, за да дигитализират по-голямата част от архива си и са открили начин да ускорят този процес във времето. Може би някога ще доживеем да видим нещо подобно и в България, за да се сложи край на практиката фотографски архиви да завършват живота си на битака или в депото за отпадъци.
