„ В плен на снега” на Питър Куилтър ме привлича с комедията и драмата в срещата на Питър и Джудит в снежната буря на нощта. Объркаността и вятърът на живота им ги запокитва един в друг, за да се забъркат в трудната, желана и нежелана взаимност, в изпитанието да откриеш другия, да го допуснеш в себе си, да си признаеш липсата на съвършенство, късмет, да не премълчиш пропуснатите влакове… Снегът затрупва всичко – и минало, и настояще. В плен си на лошото време. Но то ли единствено е виновно за това, че си преглътнал липсата на радост? Остава неясното утре. Върху него тегнат забрани, ограничения, предупреждения, страхове… Трябва да устоиш в смешно-тъжната игра на опознаването и близостта. Винаги има една врата, която чака да я отвориш, но трябва да поискаш, да издържиш, да приемеш и себе си. Затвори очи и се виж… с очите на несъвършенството. Ти си това, което си. И това е най-хубавото!

Николай Ламбрев-Михайловски