В годините е работил като миньор и това е една от причините да снима изоставените мини в Рур. Освен фотографията той прави и различни инсталации от откритите на това място артефакти. До края на 80-те има издадени три ретроспективни албума: „Рисунки 1950 – 1958 г.“, „Фотография 1967 – 1986 г.“ (черно-бяла) и „Свидетелства на времето или Другият Рур“ (1987 г., с цветна фотография).

С падането на „желязната завеса“ живо се интересува от политическите промени в Източна Европа и заснема случващото се в Прага, Рига и София. В България той прави серия от изложби. През януари 1990 година една от тях е в централата на СДС, като в последствие я дарява на вестник „Демокрация“. Тя носи името „България – началото на промяната“. През април същата година представя ретроспективна изложба в галерията за чуждестранно изкуство „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1992-а година участва в тържеството по случай втората годишнина от „Града на истината“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и представя под формата на изложба своите кадри от тогава. Вернер Тил прави множество дарения в България и спонсорира изложби на млади български творци в своята галерия в Германия.

В албума са поместени снимки от митингите в София, както и любопитни гледки от столицата. След всичко казано до тук си позволявам да публикувам няколко кадъра от този интересен фотографски албум.