skip to Main Content

Каква можеше да бъде София днес, ако…

Все по-често сред основните теми в София спадат конкурсите за ремонти и последващото изпълнение на основни улици и площади. Подобни събития са се провеждали в миналото и от тях ставаме свидетели на доста странни предложения. В книгата си “Моята непостроена София“, архитект Матей Матеев разказва за участието си в урбанистични конкурси в столицата. Интерес в мен предизвикаха неосъществени идеи, имащи за цел дори събарянето на царския дворец, построяването на триумфална арка и издигането на 23-етажна сграда зад Народния театър. Ето каква можеше да бъде София днес, ако някаква част от тези конкурси бе изпълнен докрай…


Комплекс на държавния съвет на мястото на Княжеския дворец

Проект за застрояване територията на двореца и царската градина
Проект за застрояване територията на двореца и царската градина

Конкурсът от 1974 година, за щастие приключил само на първи етап поради геоложки проблем и решение от най-висока инстанция, можеше да промени напълно терена между булевардите „Дондуков и „Цар Освободител“. Първоначалната идея е върху силно наклонения терен, между бул „Дондуков“ и ул „Московска“ да се проектира комплекс на Държавния съвет. Още по-обезпокоително е, че се е планирало между руската църква и бившият партиен дом да се изгради монументално терасовиден площад, като за целта се премахне Княжеският дворец. На конкурса взимат участие 41 проекта, от които до втори тур са допуснати 12.

Скици на фасадите на комплекса
Скици на фасадите на комплекса

Небостъргачи на мястото на останките на крепостните стени на древна Сердика

През 2005-та година се провежда конкурс под мотото “София – столица в обединена Европа”, в който се раздават архитектурни награди Визар 2005. Той се провежда под егидата на президента Георги Първанов, с подкрепата на Европейския културен парламент, Министерството на културата, Столичния общински съвет и Националната художествена галерия. Конкретната тема в него е “Вертикалният град – първия небостъргач”. Теренът върху, които се предвижда изграждането на първия небостъргач в София, е в центъра на града срещу Булбанк (върху останките на крепостните стени и западната порта на древна Сердика, зад новопостроената католическа църква), резервен вариант е площ в “Зона Б-5”, до бившата гара “Сердика”. Някои от проектите носят имена като “Небостъргач от светлина”, “Пътуваща зелена улица”, “Отсъстващият”. Има предложение и за висока сграда, която да сменя зеления си основен цвят според четирите сезона на годината. Според тогавашния председател на Столичния общински съвет Владимир Кисьов, във всеки един голям град трябва да има няколко високи сгради, които да служат за ориентир. Никога не е късно един подобен проект отново да се появи на бял свят и да бъде изпълнен след кратко обществено обсъждане.


Градски център с триумфална арка

Проект за триумфална арка в София
Проект за триумфална арка в София

Подобно на горния проект и този, проведен през 1999 година, има за цел да усъвършенства и развие централната зона на София през първите 2 десетилетия на настоящия век. Той засяга, както централните градски пространства, така и модерното и европейско решение и оформление, както и транспортната мрежа. В проекта основните моменти са създаването на нов градски площад от половината на градската градина (на мястото на премахнатия вече мавзолей) пред Княжевски дворец с алея на великите български царе. Друг елемент е оформяне на пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“ с построяване на триумфална арка в западната част, с което определено щяхме да заприличаме на Скопие. Пак в този проект е било заложено премахване на сградите в карето между съдебната палата и хотел Рила с цел оформяне на голямо градско пространство. Именно тогава се е предложило сградата на съдебната палата да бъде Народно събрание, а сградата на последното да се превърне в Музей на конституцията.


Национален музей в княжеската градина

Следващите няколко примера са проекти, засягащи зелените площи в София. Като основната разлика с днешни такива е, че нито един за щастие не е финализиран. През 1963 година се взима решение зад паметника на Съветската армия да се проектира музеен комплекс, обединяващ Националния исторически музей и Националната художествена галерия.


Сграда на Българската търговска палата в градина Чайка

Проект на фасадата на търговската палата
Проект на фасадата на търговската палата

Този конкурс е от 1956 година и е обявен от Българска търговска палата с цел създаване на административна сграда. За местоположение е избран теренът на градина Чайка на улица “Раковски”, между “Гурко” и “Иван Вазов”. Част от проектите са предлагали 23-етажни сгради. Може би за щастие този конкурс не е бил довършен, защото в противен случай днес улица “Раковски” щеше да изглежда по различен начин с подобни високи сгради.


Разширение на военния клуб

Проект за разширяване на военния клуб
Проект за разширяване на военния клуб

През 1970 година се обявява конкурс за разширение на културния център на българската армия. В него е посочено че, към съществуващата сграда следва да се проектира голямо разширение към пространството пред храм-паметника “Св. Александър Невски”. В новата част е бил включен и проект за театрална зала.


Разширение на Националната художествена академия

Сградата на академията е част от целия архитектурен комплекс от сгради около нея – храм-паметника „Св. Александър Невски“, Квадрат 500, БАН, Синодалната палата, СУ и Народно събрание. Всички те са обединени от стила и времето, в което са създадени и са се превърнали в символи за всеки българин или гост на столицата. Конкурсът за разширение и реконструкция от 2005-та година, проведен под патронажа на Президента има победител, който предлага изцяло модернистичен облик на сградата. В последствие изпълнението е прекратено и дори има издадена книга, наречена: „Хроника на поругаваната памет„, в която се описва цялото недоразумение на подобни стилистични разлики в ансамбъла от сгради наоколо.

След всичко казано до тук може би е редно тези, които взимат решения да се замислят малко повече за бъдещето, когато създават, но най-вече, когато взимат решения след подобни конкурси за облика на София, защото именно последствията от тях са направили града такъв, какъвто е днес и оказват влияние на бъдещото му развитие.

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search