Алберт Коен - двигателят на списание „Българско фото“
Преди време се навършиха 100 години от рождението на Алберт Коен /1921 – 1986/. Този юбилей сякаш бе пропуснат, с едно малко изключение – статия в архива на БНР. По-младите читатели вероятно се чудят кой е този фотограф и защо повдигам въпроса за него. Нека започна с това, че той е писател, публицист, драматург, кинокритик и журналист. От края на 1966 до средата на 1967 е бил директор на Българското радио. Година по-късно става главен редактор на списание „Българско фото“ и заема този пост до оттеглянето си в пенсия през 1976-та, давайки първоначална насока на изданието. Дали ви убедих, че Алберт Коен е важен член на българската фотографска общност?
Кратка биографична справка
Алберт Коен е роден в София в семейство с еврейски корени. В младежките си години посещава Еврейското народни читалище, където се среща с левите идеи. В периода 1942-1944 е политически затворник, а след смяната на властта попада сред организаторите и ръководителите на културната дейност в тогавашното младежко движение.
През 1948 година заема поста главен редактор на вестник „Народна младеж“ и го превръща от седмичник в ежедневник. Следват редакторски длъжности в „Отечествен вестник“ и списание „Наша родина“. В последното той публикува пътеписи и очерци, събрани по-късно в книгата „Пътища и спирки“ (1962). Автор е на множество разкази, фейлетони, репортажи и белетристични произведения.
През 1957 година се жени за актрисата Искра Хаджиева и година по-късно заминават за Париж, където Коен е изпратен като кореспондент на БТА. След завръщането си започва да се занимава с кинокритика и става член на Управителния съвет и председател на секция „Критика“ при Съюза на българските филмови дейци.
Начело на списание „Българско фото“
Списание „Българско фото“ прохожда под ръководството на Алберт Коен. По негова инициатива се създава „Младежки клуб БФ ‘70“ и конкурсите „Конкурс БФ“, „Аз снимам добре“ и „Нашето всекидневие“. Изданието се обръща към фотолюбителите, представяйки творчеството на регионалните фотоклубове и техните интереси. Списанието също така е прието за редовен член на „Интеркамера“ – Прага, както и за съорганизатор на международния фотоконкурс „Пентакон-Орво“. Започва серия от публикации за задълбочено проучване в областта на историята на фотографията в България. Под негово ръководство излиза първият и единствен „Алманах на българската фотография“. Алберт Коен пише редица изследвания в областта на фотографското изкуство – „Субективността на обектива“, Време и пространство във фотографията“, „Ролята на текста към снимката“ и други. На 55-годишна възраст се оттегля от длъжността главен редактор след като осем години е оглавявал списанието, но остава до смъртта си член на редакционната колегия.
„Нима е тайна, че мнозина от нас са слаби духом, техните рамене, прегънати от житейски трудности, не намират силата да поемат товара на риска, който често съпътства открито казаната дума. Човек е създаден не за страдание и мъченичество, естествена е жаждата му да впреде повече спокойствие, сигурност и радост в нишката на жизнения си път, и без туй толкова тънка, къса и крехка.“
Алберт Коен
Да си спомняш за Париж
„Колко пъти е сниман Париж?“ – този въпрос ни задава Алберт Коен в началото на своя статия, относно изложбата с цветни фотографии оттам на Аврам Игнатов през 1968 година. И допълва: „Всеки има възможността на свой ред да открие Париж и да го задържи, както в собствената си памет, така и в паметта на чувствителната лента. Въпреки, че този град е толкова сниман той остава неизчерпаем в богатството и разнообразието си. Артистите гледат един и същ обект с различни очи. И става така, че този град, който ни се струва тъй познат, след като дълго сме живели там, изведнъж ни се показва в някоя картина или снимка друг – такъв, какъвто не сме го виждали или по-точно такъв, какъвто сме го виждали, но с едно петно или един важен детайл в повече. Това може да бъде един калкан или един комин, едно кичесто дърво или едно човешко лице – каквото и да е веднага чувстваш, че това „нещо“ е изровено от онази безкрайност, която се нарича Париж, че в него както в капчица вода се оглежда Париж…“
Скандинавски мигове
Единствените авторски снимки, които открих, докато подготвях този фотографски портрет бяха от пътуването на Алберт Коен до Скандинавския полуостров. Ето какво споделя той с читателите на списание „Българско фото“ за това пътуване: „Туристът с фотоапарат има самочувствието на първооткривател. Будките и книжарниците са пълни с чудесни илюстровани картички на всички интересни обекти, но туристът ги отминава. И не толкова защото му се свидят грошовете, а просто защото всички тези обекти той би желал да улови с окото на собствената си камера. Все едно никой преди него не ги е зафиксирвал, все едно той е първият, който ще ги открие. В последна сметка туристът е прав: той наистина ги открива – за себе си.“ Какво ли е било чувството за онези, които през 70-те единствено са могли жадно да попиват тези черно-бели картички от Копенхаген, Стокхолм и Осло, отпечатани в статията на списание „Българско фото“? Някои от нас можем само да гадаем, но ето как завършва разказа на Алберт Коен: „Фотоапаратът е винаги нещо, което обременява туриста. Не е особено приятно да чувстваш как тежи на шията ти една доста обемиста вещ, и то тъкмо тогава, когато ти се ще да бъдеш най-лек и подвижен, за да се справяш с уморителния пешеходен маршрут на туриста. Сега, когато разглеждам снимките си казвам, че си е струвало да се изтърпи тази малка мъка. Много неща ще избледнеят в паметта, но снимките, които донесох от триседмичната си екскурзия из Скандинавия, винаги ще ми припомнят най-интересното, което видях там. Паметта на фотоапарата е по-трайна и непогрешима от нашата собствена.“
Източници:
- „Алберт Коен и Българско фото“. Българско фото, 1976-3, с. 30
- „Останалото е мълчание. Алберт Коен (1921-1986)“. Българско фото, 1986-1/2
- Коен, Алберт. „Скандинавски мигове“. Българско фото, 1970-9, с. 23-25
- Коен, Алберт. „Да снимаш Париж“. Българско фото, 1968-5, с. 24
- „Алберт Коен – писател, журналист и кинокритик“ – https://archives.bnr.bg/albert-koen/ (посетен 17.03.2020 година)
