skip to Main Content

Артин Азинян

С творчеството на Артин Азинян /1930 – 2005/ за първи път се запознах тази година. В края на месец май при обиколка на централен Балкан една от спирките ми беше Казанлък. Признавам си, че нямах високи очаквания как ще прекарам времето си там. В действителност цял ден почти не ми стигне да обиколя всички музеи и галерии. Освен Музея на фотографията, за който знаех отдавна и исках да посетя, в същия момент в художествената галерия на града имаше още една фотографска изложба. Именно там се срещнах първоначално с творчеството на Артин Азинян – фотограф, заснел развитието на своя роден град и околността. Бедрос Азинян ми помогна в подробния разказ за живота и творчеството на баща си. Освен изложбата той създава и албум наречен „Моят Казанлък“, който е ценен архив за живота в града. В близко бъдеще предстои да бъдат издадени и други, които ще представят отделни проекти, за част от които ще стане дума в тази статия.

Артин Азинян пред паметника на свободата
Артин Азинян пред паметника на свободата

Кратка биографична справка

Артин Азинян се ражда в семейство на емигранти – производители на кошници, избягали от турските кланета през 20-те години на миналия век. Първоначално родът се заселва в Бургас, а в последствие в Мъглиж и Шипка. Финално се установяват в Казанлък през 1925 година. Къщата на семейството се намира в близост до сегашния пазар и старата сграда на кметството. Именно там се ражда Артин.

Първите си стъпки във фотографията той прави, когато е на 15 години. Тогава баща му го праща да чиракува при братята Йоханес и Аршак Тиракян. Стажувал е също в утвърдените за онова време ателиета на Петър Арнаудов и Хлебарови. След като отбива военната си служба в Бургас, той е назначен за щатен фотограф в „Българска фотография“ клон Казанлък. В следващите 50 години запазва за бъдещите поколения всички важни събития в града и региона. Освен за местния вестник „Искра“, той е кореспондент на БТА, „Работническо дело“, „Народна младеж“, „Земеделско знаме“ и няколко списания.

Артин Азинян специализира няколко курса по фотография след завършването на средното си образование. Един от тях е в ORWO Волфен Германия. През 1974 година получава званието фотограф-художник. Носител е на златен медал на FIAP „Ниепс, Дагер, Талбот“ за цялостно творчество и принос във фотографията. Притежава няколко национални медала и ордена. В своята творческа кариера има 11 самостоятелни фотографски изложби.

Първият фотокръжок и създаването на кино-фотоклуб „Искра“

Още на 25-годишна възраст Артин Азинян се нагърбва с организацията и ръководството на първия в града кръжок по фотография. Той се провежда в Пионерския дом на града, а някои от взелите участие любители превръщат това свое хоби в професия.

През 1963 година става съучредител (друг, от които е Чудомир) на кино-фотоклуб „Искра“ като част от едноименното читалище в града. В следващите години през него преминават стотици ентусиасти. Заниманието с тази дейност кара Арто (както го наричат неговите приятели) да изостави управлението на регионалното държавно фотостудио и да се отдаде изцяло на клуба. Ето и какво казва той за тази своя страст:

“В творческата ми съдба е имало не малко драматични моменти и конфликтни ситуации, но без спорове, без щракане на мнения, без търсене, няма и развитие. Сега с удоволствие разказвам за успехите на кино- и фотоклуб „Искра“, радвам се на моите ученици и последователи, създали десетки фотоизложби, стотици публикации, участия в престижни фотографски салони, отличени с награди от наши и международни кинофестивали. Благодаря на приятелите и колегите кино- и фотодейци, които ми помагаха понякога и денонощно!“

Под негово ръководство клубът се издига и утвърждава, давайки възможност да се говори с респект за Казанлъшката школа във фотографските изкуства.

Чудомир на Манифестация (1961) | Фотограф: Артин Азинян
Чудомир на Манифестация (1961) | Фотограф: Артин Азинян

Документиране строежа на ТЕЦ „Марица – Изток“ и Дом-паметника на Бузлуджа

През 1957 година Артин Азинян започва работа по заснемане изграждането на ТЕЦ „Марица – Изток“. Запечатал е, както полагането на основите, така и официалното откриване. В този документален проект най-ценни са множеството кадри от срещите с работници, строители и ръководители на обекта. Именно тогава се запознава с Генади Милованов и неговата бригада. Те строят първия комин на комплекса, а години по-късно и 70-метровия пилон на дом-паметника Бузлуджа. Говорейки за този монумент – Артин Азинян ще улови първите взривове, подготвили терена за изливането на основите на паметника. В следващите години до 1981 ще направи своеобразен паспорт на строежа. Пак той успява да издейства създаване на възможно най-модерна фотолаборатория към администрацията на паметника. По този проект снимат на цветни филми Кодак и създават серия от пощенски картички и албуми. От Бедрос научавам за плановете тези два документални проекта да видят бял свят под формата на фотоалбуми в близко бъдеще. Нещо, което лично аз намирам за изключително ценно и необходимо. Ето какво още добавя той в свое интервю пред вестник Монитор: „Татко имаше навика да изпипва всичко до последния милиметър. Преди събитията ходеше на мястото, избираше местата, откъдето има най-добра видимост, буквално режисираше какво трябва да се направи в последствие, за да няма… брак. При това в едни времена, когато се снимаше „на сляпо“, а лентата имаше максимум 12 кадъра.“

Моят Казанлък

Всички ние свикнахме с възможността за лесни и чести пътувания. Нерядко сме свидетели на коментари как градът, в който сме родени или живеем дотолкова ни е доскучал, че губим мотивация да хванем апарата в ръка. Примерът, който ни дава Артин Азинян, отдавайки живота си в запазване на спомена за променящия се малък град е ценен за всеки млад фотограф. Гледайки неговите кадри от преди половин век ясно си давам сметка, че фото доказателствата са неразделна част от историческото наследство.

След това кратко отклонение ще се върна към изложбата и албума, които имах възможността да разгледам в Художествената галерия на Казанлък. Албумът съдържа няколко стотин архивни кадри на града и малка подсказка какво още се крие в този безценен архив. Вероятно ще пропусна нещо в изброяването на събития, случили се в един град в продължение на половин век. Няма как да не акцентирам върху промяната в облика на централната част, кварталите, улиците и техните жители, заместването на старите къщи с блокове и куриозните случки. Запазени са също свидетелства за поминъка на селяните от региона. В албума се откриват  множество въздушни панорамни фотографии на града от онова време. Немалка част от изданието е отделена на културата в Казанлък, свързана най-вече с читалище „Искра“ и неговите дейци. Спортът също не е пропуснат, а акцентът е поставен върху световния шампионат по парашутизъм, провел се в Казанлък през 1980 година.

Не само с фото, но и с кино камера

На една от снимките във фотоалбума видях Артин Азинян с кинокамера в ръка. Това ме подтикна да потърся информация и за неговото творчество в кинематографията. Ето какво ми разказа Бедрос в тази посока: „В началото усвоява изобразителния език на фотографията, както и самото протичане на фотографския процес – от подготовката, заснемането, лабораторната направа и завършен вид на фотографията като финален продукт. Независимо дали става въпрос за изложба, списание или спомен. През годините композицията в движението и кадъра привличат желанието му да работи с кино камера. Заснема първите късометражни любителски филми с камера  Admira, а от 1975 и с кино камера КРАСНОГОРСК. В края на 1988 започва да снима с първата си видео камера Panasonic M3. Създал е десетки кино филма като оператор и режисьор. Негов учител и приятел в това начинание е Захари Жандов. Тези негови кино филми са близки като тематика с фотографския му архив.“

Освен споменатите кино камери можем да допълним и фотоапаратите, с които е снимал Артин. Това са малко форматните EXAKTA и средно форматните Flexaret, Москва-5, Pentacon Six, Hasselblad. Естетиката в кадъра и посланието, което авторът отправя към зрителите е това, на което той държи най-много в една снимка. Завършваме този авторски портрет с една запомняща се негова максима за снимането и разнообразието в гледната точка на фотографа: „Когато всички фотографи гледат и снимат напред, ти погледни какво се случва зад теб“.

Жътварка (1957) | Фотограф: Артин Азинян
Жътварка (1957) | Фотограф: Артин Азинян

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

Връх Столетов | Фотограф: А. Азинян
Връх Столетов | Фотограф: А. Азинян

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search