skip to Main Content

Александър Малев

Пълната история на Александър Малев стоя недописана повече от година. Реших да я довърша като подарък за предстоящите празници. Срещалите този фотограф знаят, че той е енциклопедия по фотография и изключително интересен събеседник. Имал е възможността да снима огромна част от родния политически и културен елит. Той бе първият, който разговаря с мен и Елена Ангелова. Заедно с нея започнахме поредица, в която ще Ви срещаме все по-често с имената от родното фотографско изкуство. Нейните филми ще допълват написаното от мен. Тук си говорим за фотографската кариера, какво е да снимаш за списание “Български воин” и за избора на теми във фотографията. А сега Ви оставям с разказа на Александър Малев, а по-любопитните могат да прочетат и какво споделя фотографът за репортажните портрети на известните.

Александър Малев
Александър Малев | Снимка: Антон Даскалов

Александър Малев за своята фотографска кариера

Роден съм в София, но още като бебе семейството ми заминава за Шумен. Именно там започва и моят фотографски път. От споменика на майка ми разбрах, че съм бил най-сниманото дете от фотографа Марк Маркарян.

Част от фотографската техника на Александър Малев

Част от фотографската техника на Александър Малев

Още преди да навърша 10 годишна възраст баба ми получи награда за създаването на местната организация на Червения кръст и замина в СССР. Оттам ми донесе ценен подарък – нов фотоапарат „Любител“. С него още като дете вече се бях научил да снимам. По онова време фотографите се брояха на пръсти, камо ли любителите. Моите първи учители по фотография бяха Борис Страшимиров и Тодор Пирински. Първият беше химик, а вторият леяр, но прекрасен любител фотограф и в последствие преподавател.

След казармата по желание на родителите си се записах да уча химия. След два семестъра и половина се отказах. В последствие наученото тогава ми бе изключително полезно за аналоговата фотография. Записах се в училището по фотография като задочник, докато работих като фотограф в институт „Нипроруда“. Там разполагахме с много добра техника, тъй като беше един от водещите институти по онова време. В него снимах подземни и надземни рудници. В същото време ходих и в Киноцентъра, където документирах различни продукции. Беше елементарна работа, при която стоиш около оператора и само натискаш спусъка. Това беше добър урок, въпреки че всичко беше предварително нагласено. Именно там се научих да работя с осветление. Пак тогава вече водих курс по фотография в едно читалище.

Фотограф: Александър Малев

Фотограф: Александър Малев

След „Нипроруда“ бях избран в издателския център на Военно министерство, където се правиха снимки на отлични поделения и отличници в бойната подготовка. Именно в онзи период осъществих първата си самостоятелна фотографска изложба „Войнишки делници“ – едва на 33 години. Тази изложба ми отвори вратите за много списания и вестници, от които получавах поръчки. Най-силните ми моменти във фотожурналистиката са портретите и събитията.

По-късно кандидатствах в конкурса за фотожурналист на списание „Български воин“ и се гордея, че бях военен фоторепортер. По онова време такива бяхме 45-50 души. Пак тогава изкарах стаж от месец и половина в заводите на ORWO и Zeiss – Германия.

Човек, когато спре да снима започва да учи другите как да снимат. Рано започнах своята преподавателска дейност и някои от моите ученици са вече пенсионери. Първо получих покана от Янка Кюркчиева да преподавам в „Нов български университет“, тъй като разполагах с първия служебен цифров фотоапарат в България. В последствие за кратко станах гост-преподавател в НАТФИЗ по предмета „Техники във фотографията“ и показвах какво може да се прави с аналогова фотография. След това отново замествах за няколко семестъра в НБУ. Успоредно с това бях поканен за преподавател във Военната академия по специалността „Оперативна техника“.

Тодор Живков и Фидел Кастро | Фотограф: Александър Малев

Тодор Живков и Фидел Кастро | Фотограф: Александър Малев

за списание „Български воин“

Мога да квалифицирам „Български воин“ като литературно-художествено списание с много илюстрации. В него се показваше животът на офицерите, войниците и поетите в армията. Имаше прекрасни разкази и награда „Златен меч“ – за най-добра литературна творба. Списанието се четеше с удоволствие и от цивилните.

Фотограф: Александър Малев

Фотограф: Александър Малев

Там имах възможност да снимам повечето големи военни учения – например „Щит 82“. Също така военните делегации, идващи на посещение при Тодор Живков, включително такива от капиталистическите страни. По време на тях се сприятелих с Фидел Кастро, който ме е носил на ръце.

В списанието получих задачата да бъда специален кореспондент в звездното градче при излитането на Георги Иванов в космоса. Трябваше да направя снимки как той се подготвя да лети, как се качва на кораба и т.н.,  включително посрещането му след това в България. С тези кадри направих втората си самостоятелна изложба. Самият Георги Иванов по негова инициатива я показа в Унгария.

Бях снимал и едно оръжие за унищожаване на танкове, което се оказа секретно. Въпреки наличието на контрол по печата тази снимка се озова в списание „Военна техника“ и щяха да ме вкарат в затвора, че съм издал военна тайна. Доста гафове има от онова време, защото ходихме по ръба на военната тайна и какво е допустимо да се публикува. Много мои негативи бяха унищожени, само защото не може войникът да бъде със скъсана униформа или необръснат.

Фотограф: Александър Малев

Фотограф: Александър Малев

Още веднъж си спомням, че бях под угрозата да бъда вкаран в затвора. Този път за снимката на Тодор Живков и Добри Джуров, защото първият изглеждал като Наполеон. Всъщност аз имах един номер, който ме е спасявал от унищожаването на подобни кадри. Винаги носих празен филм в джоба си и като дойдат да поискат филма, аз започвам да пренавивам, а при подаването успявах някак да ги сменя. Така осветяваха празния филм, защото нямаше как да ми вземат фотоапарата.

Тодор Живков като Наполеон | Фотограф: Александър Малев
Тодор Живков като Наполеон | Фотограф: Александър Малев

За избора на теми

Аз скачам от тема в тема, възползвам се от всичко във фотографията. Имах една тема за наркоманите и алкохолиците. Бях помолен от мои приятели психолози да снимам хора със зависимости в специална стая. Целта беше да се документира какво правят, как се държат, когато са сами или в група. Там търсех очи и състояния, особено при тези, които не приемаха наркотици от дълго време. Човек можеше да се разплаче от състоянието на тези момчета и момичета. Подобна тема е хубава и много специфична.

При избора на теми за снимане всичко, което е свързано с философията е възможност за фотографа. Трябва да се търси подтекст. Репортажните си портрети винаги съм правил след дълъг разговор, за да усетя човека. Когато той започне да говори за работата си, живота или творбите си, тогава хващах неговото истинско лице. Нерядко снимам своите портрети с прикрепен обектив, който снима под ъгъл от 45 градуса. Така направих любимият портрет на Лили Иванова. По същия начин съм снимал и Иван Тенев (Агент Тенев).

В друг проект за майчинството снимах дъщеря ми и внука си. Това е серия от кадри, показващи състоянието на майката чрез очите, ръцете и взаимодействието с детето.

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

Фотограф: Александър Малев
Фотограф: Александър Малев

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search