Суровата женска красота в творчеството на Алекс Манчев
Алекс Манчев /1988 – 2020/ ни напусна на 32 години в началото на месец юни. За краткия си житейски път той остави ярка следа по света и на българската сцена. Неговият характерен стил комбинира суровата женска красота, контраста на чернобялата фотография и минимализма в интериора. Тези, които го познават и са се срещали лично с него го определят като „елегантен джентълмен, какъвто рядко може да се срещне“. След 10 години той виждаше себе си като производител на вино, след като вече е оставил зад гърба си разпознаваемо творчество в историята на фотографията. Едното той успя да постигне преди болестта да отнеме живота му незаслужено.
Кратка биографична справка
Алекс Манчев е роден в Санкт Петербург, откъдето е майка му, но основната част от живота си прекарва в България. Тук той изучава фотография първо в „Нов български университет“, а в последствие в „Национална художествена академия“. Преди да се заеме с нея професионално е заемал най-различни длъжности в областта на туризма, където е бил екскурзовод, аниматор и експерт по информационно обслужване. Дори тогава фотографията е била неразделна част от живота му. В различни интервюта той разказва за началото на своята професионална кариера, когато е снимал с комерсиална цел в различни области. По-късно през 2014 година създава свой онлайн медиен портал „Fashion sense”, където се отразяват най-важните модни събития от света. Това е периодът, когато името му става добре известно в областта на модната фотография. В последствие в негова запазена марка се превръща fine-art фотографията на голо женско тяло, чрез която поставяйки нови граници в актовото изкуство. Именно това е моментът, когато рязко сменя правилата от това да бъде наеман, към това той да пожелае да те снима. По време на интервю за италианско списание работата му бива сравнена с тази на Питър Лимбърг и това признание силно го развълнува. Голямата му неосъществена мечта е в София да има музей или галерия на нивото на тези в Берлин и Ню Йорк, в която фотографията да бъде показвана, както заслужава.
Изповед за суровата женска красота
За своя муза Алекс Манчев определя жената, която не е открила своята красота. Началото в тази сфера е трудно и започвайки да снима своите художествени творби той крие лицата на моделите. За 4 години от 2016 до 2020 година предразсъдъците сякаш изчезват и все повече жени, които не робуват на общественото мнение започват да му се доверяват. „Изповед на суровата женска красота“ – така авторът определя своя най-значим проект, който представя на 30-ия си рожден ден чрез изложбата „30/30/30 Проект свобода“. В него той показва образа на дамите в най-интимни за тях моменти. В кадрите те са насаме със себе си и в същото време емоционално и физически открити. Той успява да изведе образа на истинския женски образ, скрит зад различни социални роли, без грим и луксозни аксесоари или последваща корекция на лицето и тялото. 30-те снимки от този проект бяха показани в София, Пловдив, Варна, Санкт Петербург и Рим, а през ноември предстоеше представяне в Париж. Проектът оживя и в календар за 2019 година с 14 кадъра. По време на изложбата в София художественото произведение „Lost in the clouds” привлича вниманието и вече краси дома на Mike Snelle, единият от световноизвестните арт дилъри, познати като Конър Брадърс.
Внимание към малките детайли
Голяма част от творчеството на Алекс Манчев е заснето в Санкт Петербург. Причина за това не са жените там, а важността, която той придава на интериора. Наличието на стари сгради с високи тавани и впечатляваща изчистена вътрешна среда, каквито липсват в България, е от изключителна важност за пресъздаването на по-стара епоха. Времена на джентълменство, уважение между мъжа и жената и ценене на дамите с тяхната изисканост, гордост и влюбеност в себе си.
Друг характерен детайл в творчеството на автора е представянето по време на изложба. Добре познатите отпечатъци върху арт хартия с паспарту и черна рамка са заменени от ръчна акварелна хартия с нащърбени ръбове, запазени при рамкирането.
Зад кулисите на Парижката седмица на модата
Алекс Манчев е един от малкото българи, които са имали възможността да снимат зад кулисите на „Парижката седмица на модата“ през 2017 година. Това научаваме от интервю с него в „Часът на Милен Цветков“ по Нова телевизия. На подобни събития поканата идва лично от самите дизайнери, а в случая това прави Зухаир Мурад.
Завръщането на болестта
Дълги години Алекс Манчев се бори с коварно заболяване, което успява да скрие от околните. 11 години преди смъртта си му е направена бъбречна трансплантация. На 11.08.2019 година научава, че процедурата трябва да се повтори и той отново очаква донор и това е причината да напусне България, премествайки се в Санкт Петербург. Ето какво още пише тогава в своя Facebook пост, който споделям с известни съкращения:
„Много мислих как да започна този си монолог. Кога да го публикувам и какво по-напред да ви споделя. Неделя е прекрасен ден за откровения затова се надявам да сте се наспали и да сте вече пред дисплеите на телефоните и да разглеждате кой как се е забавлявал вчера в бара и на морето.
За четири години, от както творя в жанра на артистичната гола фотография, получих изключително много подкрепа от всички вас. За това време направих близо 10-15 изложби. Предстоят съвсем скоро и Пловдив и Варна. Стилът ми е вече разпознаваем и самия жанр все повече се налага като изкуство в нашето леко сбъркано общество.
Мисля, че дадох колкото можах за развитие на жанра в България. Живот и здраве след успешната трансплантация, която може да чакам и повече от година мисля директно да отида да живея в Париж, за да продължа развитието си във фотографията. Благодаря ви за подкрепата, обичам ви!“
Сбогуване със Санкт Петербург с меланхолия и малко цвят
Въпреки, че в интервюта определя цветната фотография в актовия сегмент, като „красива опаковка“, Алекс Манчев има и такива кадри. Именно с един от тях той съобщава във Facebook профила си още нещо важно – напускането и на близкия до сърцето му Санкт Петербург. Датата е 1-ви февруари 2020 година, а меланхоличното състояние, познато ни от чернобялата му фотография се усеща в текста, който публикува, към една от малкото цветни снимки, с които ще завършим без време разказа за него:
„След няколко седмици ще напусна този добре познат град и тази страна. Задълго няма да виждам тези познати лица. Ще започна нещо ново. Сам. Някъде, където не знаят името ми и моята история. Ще стана някой друг. Някой, който винаги съм искал да бъда. Ще се науча как това да бъдеш независим е едновременно трудно и невероятно. Ще правя грешки, ще нарушавам обещания, ще плача малко и ще се смея неконтролируемо, но поне тези емоции ще бъдат истински. Понякога избираме сами, а друг път изборите ни оформят. Аз направих своя избор да напусна…“