Възходи и падения в живота на Арам Хаджолян
Арам Хаджолян /1915 – 1979/ е потомствен фотограф. Още през 1892 година братята Саркис (бащата на Арам), Ованес и Артюн поставят началото на тази известна фотографска фамилия. Те откриват собствено фотографско ателие във Варна. По-късно техните синове продължават по същия път. Арам дори става директор на ДП „Българска фотография“ и е първият фотограф със звание „Заслужил деятел на културата“. Житейският му път обаче има и друга страна. Позволете ми да ви разкажа това, което открих за него.
Кратка биографична справка
Арам Хаджолян е роден във Варна и, както вече бе споменато е син на друг известен фотограф – Саркис Хаджолян. Натрупва опит в ателието на баща си, а във вестник „Добруджанска поща“ от 25 август 1941 година откриваме реклама на фотографско студио „Скала“, което се е намирало на улица Цар Борис №6. По-късно става директор на варненския клон на ДП „Българско фото“, а в последствие и на цялото предприятие в страната. Редактор е на „Фотоизкуство“, член на редколегията на списание „Българско фото“ и художествен ръководител на „Фотоиздат“. През 1970 година издава фотоалбум за град „Варна“. Отрано възприема комунистическите идеи, което може би хвърля малко повече светлина върху пиковете и спадовете в неговия живот.
Осъден на доживотен затвор
В книгата на Никола Радев „Истина без давност“ са разказани епизоди от антифашистката борба във варненския края през 1941-1944 година. Именно там в глава „Не се признавам за виновен“ откриваме историята на присъдата за доживотен затвор от 1942 година на Арам Хаджолян:
„… Присъдата е обявена преди два дена, на 29 август, в десет часа и тридесет и пет минути. Тя е с номер 274. Освен двамата в нея са включени фотографът Арам Хаджолян…“
Историята свързва Арам Хаджолян с живеещия във Варна търговски пътник от еврейски произход Бениамин Дубавицки. Последният е бил вербуван като агент на съветското разузнаване през месец декември 1940 година. Арам Хаджолян тогава работи в своето ателие „Скала“, което ползва за тайни среща с Дубавицки. Твърдението е, че групата е събирала информация , касаеща движението на германските части в България. Пред съда Арам Хаджолян не се признава за виновен и лежи в затвор до 9 септември 1944 година.
Реорганизация на фотографското дело в страната
От статията на Кръстю Сарафов в списание „Българско фото“ разбираме, че като сътрудник на градския комитет на БКП във Варна, Арам Хаджолян организира окръжното предприятие „Фотография“. През 1949 година по указание на Главна дирекция на кинематографията е привлечен на работа в София, където трябва да реорганизира фотографското дело в страната. След това оглавява новосъздадената Дирекция на фотографията. По това време започва създаването на фотолюбителски клубове и се организират първите фотографски изложби. През 1958 година пак по негова инициатива „Българска фотография“ е приета за редовен колективен член на ФИАП.
Творчеството на Арам Хаджолян
Вече споменах за издадения албум със снимки от Варна. Арам Хаджолян твори основно в пейзажната и портретната фотография, в които основно се развива фотографията в страната до този момент. Индиректно, като част от екипа на Държавния фотоархив, преобразуван по-късно в „Централфото“, той има участие и в развитието на репортажната фотография. Променяйки стила на работа, немалко български пропагандни фотографии достигат до международни изложби, салони и конкурси. Самият той е удостоен със званието ЕФИАП и е почетен член на няколко задгранични творчески фотографски организации.
Източници:
- Сарафов, Кр. „Арам Хаджолян на 60 години“. Българско фото, 1975-7, с. 6-8
- Радев, Н. „Истина без давност“. София, 1985 г.,
