Пътят за Истанбул винаги е минавал край Харманли. Още през 1873 година Петко Славейков описва историята на Гергана от село Бисерча в „Изворът на Белоногата“. Десетилетия по-късно в близост до построената чешма ще се издигне временно заведение за хранене. През 1961 година на главния път ще бъде построен и ресторант със същото име, а негов архитект е Тенчо Димов. По-късно ще бъде изграден мотел с нощен бар и къмпинг с бунгала.

Днес наблизо вече има магистрала, която заобикаля това място. В края на лятото, когато посетих останките от ресторанта – поредното място в България, в което преди години е кипял живот, а днес тъне в разруха. Прозорците са разбити, всичко е разграбено, а единственият жител бе един бездомник, който вече си бе запалил огън. Да, така изгарят старите сгради. Самата чешма е почти пресъхнала и скрита в храсти. До нея се достига по тесен, леко плашещ тунел и очевидно не е онова оживено място, което е било навремето. За себе си продължавам да търся отговор защо сме по-склонни да даваме пари за изцяло нови строежи, вместо да съхраним вече построеното. Сега ви оставям да се разходите в ресторанта, а някога може да ви покажа мотела и бунгалата, кой знае…