Изчезваща София: Хотел Сердика
Няма как една столица или голям град да не се променя. Водени от девиза „Расте, но не старее“ се стараем да не позволяваме на старите сгради прекалено дълго да оставят своя отпечатък върху София. В тази рубрика ще се опитвам да разказвам за изчезващите места в нашата столица. За целта ще разчитам на стари статии/снимки в периодичния печат и спомени от книги. Ще се радвам, ако се включите със спомени за изчезнали места в града. Започвам с кратък разказ за хотел Сердика.
С разпореждане №522 на МС от 17 юни 1963 година се взима решение до 1970 година да бъдат построени 9 нови и надстроени 4 стари хотела в София. На площад Левски започва изграждането на хотел с 400 легла, който трябва да бъде завършен през 1966 година.
Строежът се възлага на „Софстрой – II строителен район с технически ръководители Зинови Пешев и Димитър Велинов. Планът е изпълнен предсрочно и новият седеметажен хотел отваря врати до паметника на Васил Левски на 1 юли 1966 година. Първоначалното му име е „София“, тъй като от високите му етажи се вижда църквата Света София. Другите предложени имена са били „Левски“, „Дружба“ и „Берлин“. Няколко години по-късно, след построяването на сградата срещу Народното събрание, е преименуван на хотел Сердика.
На пет от етажите са разположени стаите за спане, които са 171 със 380 легла. На всеки етаж има модерно обзаведени фоайета с радио и телевизор. За разлика от всички други стаи тези на последния са с обща баня. На първите два етажа се помещава един от най-реномираните по онова време ресторант-сладкарници в София – „Берлин“. Любопитно е наличието на модерна кино зала с около 1000 места, която отваря врати в началото на 70-те и е една от най-големите за онова време.
Първи директор на хотела е Иван Григоров, а служителите наброяват около 90. Първите записани гости са двама югославски граждани, а едно от водещите впечатления в книгата за похвали и оплаквания е на Марко Косев от Севлиево: „Оставам с отлични впечатления от другарката Георгиева не от това, че се намеси в даване легло за мен и детето ми, а задето в нейно лице виждам един културен служител.“
В началото на XX век в сградата се намира култовият по онова време бар „Текила“. Пак тогава киното спира да съществува, а сградата е съборена през 2016-а година. На нейно място днес се намира хотел Хаят.
Музикантът Стефан Вълдобрев отразява със снимки събарянето на 25 юли 2016 година, пишейки следното съобщение във Facebook: „Следващите кадри не са за чувствителни хора, нито за истински филмови маниаци. Попаднах на този епизод съвсем случайно. За мен той е исторически. Да заснемеш края на легендарното кино СЕРДИКА е момент от особена важност – за архивите напред във времето. “Ново кино Парадизо” е неповторим и единствен. Въпреки това тия дни ще направя и малък видео клип с моите кадри от разрушаването на кино Сердика (те са потресаващи) и музиката на Енио Мориконе. Мисля, че си струва. Изумен съм, че никоя медия не е проявила интерес към това събитие. Знаете, че това е краят на една романтична епоха, нали? В дъното на един от фотосите, ще видите накамарените седалки – всеки от нас е седял на някоя от тях. Всеки е усещал магическия сноп светлина зад себе си, очаквал е шумът от мотора на прожекционната машина. Всеки е потъвал в картините от екрана. Най-големия в София.
Няма сантимент. Няма мелодрами. Животът продължава, филмите няма да останат без дом. Сигурно на това място ще построят нещо друго, нещо красиво. Но е някак тъпо да не отбележим подобаващо свършека на култовото кино Сердика, то заслужава. Събориха го набързо, изненадващо, някак подмолно – в неделя на обед ??? – (през отпуските сигурно наредбите за обществения ред не важат). Надвечер загасиха чудовищата и последната реплика на потния багерист беше: “Е па… бая работа свършихме днес!”
