Възпламенание за Пламен Горанов
Повечето от вас вероятно са чували за Пламен Горанов /1976 – 2013/ и неговия акт на самозапалване пред общината във Варна. Аз обаче искам да си спомним за артиста и казвайки това не визирам само фотографията. Приятелите на Пламен, сред които е известен като Пацолон, са се погрижили името му да остане запомнено. За него посмъртно има издадена книга и късометражен филм, върху чиито данни стъпвам за този портрет.
Кратка биографична справка
Пламен Горанов е роден във Варна, където завършва Икономическия техникум, а след това учи в Стопанската академия в Свищов. От книгата на Димитър Събев „Саламандър“ научаваме още, че Пацолон е бил младежки национален шампион по риболов и любител алпинист. Последното се превръща в негово професионално поле за изява. За да се изхранва той работи на свободна практика като височинен работник, правейки изолации, монтирайки реклами или миейки прозорци. Най-близките му приятели го определят като перфекционист във всяко едно отношение. Силно се вълнува от теми свързани с изкуството и размишлява над въпроса какво точно е изкуството и дали е изкуство това, което създава за половин час преди сън, след 12 часова смяна на високо. Пламен Горанов обича да пише, а освен това е самодеен певец и концептуален фотограф. На 20 февруари 2013 година се самозапалва пред общината във Варна в знак на протест към управлението на града. Пламен Горанов почива от изгарянията си на 3-ти март.
Как започва всичко
Фотографът Димитър Дачев, в интервю към филма “Flame” на режисьора Андре Андреев и сценариста Мартин Маринос, разказва че интересът на Пацолон към фотографията започва около 6 години преди смъртта му. Дачев описва кадрите му като такива, разказващи истории за човешкото с ирония и сарказъм. От книгата на Димитър Събев пък разбираме, че със снимки на Пламен Горанов са били илюстрирани брошури и списания, но никога не са го подписвали като автор, тъй като е бил непознат. Пример за това е снимката от 2008 година, озаглавена „Притеснен спестовник“. Творческият му процес включва дълго обмисляне на концепцията за дадена фотография – от декора, през дрехите, до цялостното позициониране. В „Саламандър“ на Димитър Събев откриваме следните перифразирани мисли на Пламен Горанов относно смисъла на фотографията:
„Има чудесни хора с перфектна фотографска техника и невероятни умения, но някой ги е заблудил, че трябва да се правят само красиви неща, „такива, каквито се търсят“ – заблудил ги е включително с парите, които публиката дава за тази нереална красота. Истинското е космато, бодливо, вмирисва се, хапе, краде, напуска те.“
46 снимки във Фото Форум и две самостоятелни изложби
Във Фото Форум могат да се открият 46 снимки на Пламен Горанов, качени лично от него. Негови приятели намират символика в това число. След смъртта му в неговия компютър е открита 47-та снимка, подготвена за качване – муфлонски рога в празен хладилник на фона на бутилка мастика. Приживе Пламен Горанов прави две изложби – „Огнени педали“ и „Комини номера“. Втората е представяне пред публика в различни градове, със сигурност във Варна и София.
В книгата на Димитър Събев откриваме още, че Пламен често негодува пред приятелите си срещу култа към красивите жени в снимките, рекламата и списанията: „Женското тяло те гледа отвсякъде, превзело е фотофорума, всички правят едно и също, снимат голи жени и си ги харесват едни на други. Защото са решили, защото някой им е казал, че това е, което трябва да правят. Това те прави „голям“ фотограф. Правят го, защото мислят, че се търси, а се търси, защото само това има. Много е тъпо само жени да се излагат на показ – защо не снимат например мъжко тяло, защо не направят половината реклами с голи мъже? Нали половината купувачи са жени, даже те купуват повече? Не, не ги манипулират, те просто не мислят…“
Из спомените на моделите и загубените фотографии
Най-използваният модел на Пламен Горанов е неговият близък приятел Петър Джабилов. За една от своите снимки фотографът е искал да запали своя модел, който твърдо отказва. Въпреки това ги свързват няколко паметни кадри. Сред тях са снимката с томовете на Достоевски и Маркс в тясна тоалетна. Може би тази всеотдайност на неговия близък приятел го кара да произнесе следното изречение по време на своята изложба през 2011 година: „Най-хубавото, което ми се случва е, че имам прекрасни колеги, които са ми модели и, с които мога да си прекарвам времето добре, вдъхновявайки се да правя някакви неща с тях.“
Загубени обаче са кадрите му от цигански бивак, в който бързо се сприятелява с децата и бабите в катуна, те му се усмихваха със златните си зъби на фона на бита си. Губи и новия си фотоапарат от Америка, закупен с парите, спечелени от рейс на кораб. Това обаче не го спира и взел от приятели една евтина машина, с която се качил да снима в района на Златните мостове.
„Казват – не мога да снимам, защото нямам техника. Ако искаш да снимаш, ти ще снимаш. Дори с една сапунерка може да направиш велики фотографии“
Пламен Горанов
