skip to Main Content
Photography | Web & graphic design | Copywriting & Blogging | Print consulting

Никола Стоичков

Разговорът за Никола Стоичков /1917 – 2003/ започва в помещението, където се пази част от архива на НСФА „Янка Кюркчиева“. Там се съхраняват над 200 оригинални копия на фотографа. Самият той ги дарява на Фотографската академия и днес, благодарение на нейния председател Юрий Трейман имам възможност да отворя оригиналния кафяв кожен куфар, в който те пристигат. Започвам да разгръщам внимателно и откривам надписа: „Погрижете се добре за тях! Това е целият ми живот“

За 8-то издание на „Месец на фотографията“ НСФА прави изложба и издава албум, посветени на 100-годишнината от рождението на автора. Получавам копие от книгата и това ме мотивира да ви разкажа повече за живота и творчеството на Никола Стоичков.

Никола Стоичков
Никола Стоичков

Кратка биографична справка

Никола Борисов Стоичков е роден в София. Още през 1936 година той прави своите първи стъпки във фотожурналистиката за списание „Трудови вести“. През 1947-1948 година завършва половингодишния вечерен курс „Кино и фото“, организиран от Българска кинематография.

През 1942 година започва работа като фотограф във фотослужбата на тогавашния градски музей в Столична община, а след 44-та изцяло поема нейното ръководство, след тежко заболяване на титуляра Петър Хлебаров. След бомбардировките почти целият инвентар и помещения са унищожени и Стоичков устройва лаборатория в тогавашното село Бояна. Това той прави с личен и закупен от частни лица инвентар. Остава на тази служба до месец април 1954 година, след което се мести в БТА, като фотограф-художник в редакцията на списание „България“. В последствие то преминава под шапката на Агенция „София-Прес“. Самият Никола Стоичков остава на работа в него до края на 1972 година. При създаването на „Интерфото“ той става ръководител на снимачно звено, състоящо се от 15 души. В същото време е и хоноруван преподавател по художествена фотография и фотожурналистика в Техникума по полиграфия и фотография. Пенсионира се през 1980 година.

Никола Стоичков е носител на орден за храброст и други военни отличия, два ордена „Кирил и Методий“, множество медали и дипломи за участие в родни и чуждестранни фотоизложби. Удостоен е със званието фотограф-художник (1951 г.) и артист на международната федерация за фотоизкуство AFIAP в Берн, Швейцария (1974 г.). Част е от журитата на редица национални и международни конкурси. През 1999 година по случай 150 години от откриването на фотографията е награден с юбилеен плакет и диплом за приноса си в развитието на фотографията в България. През 2000 година става един от първите носители на току-що учредената награда за принос в родната фотография – почетната статуетка „Академика“ на НСФА „Янка Кюркчиева“.  

Ден първи

В първите дни и седмици на Деветосептемврийския преврат през 1944 година Никола Стоичков документира случващото се в София. Георги Папакочев казва в своите спомени, че Кольо Стоичков е един от тримата, получили право да запазят спомена от тези събития. Другите двама са Тодор Славчев и собственикът на фото-студио „Астра“, намиращо се до Френската гимназия – Станчо Джиджев. Заснетите от Стоичков кадри от „Ден първи“ се появяват по плакати, първите страници на партийния печат, кинохрониката и игралните филми.

За първи път изложбата „Ден първи“ се показва между 7 и 17 септември 1974 година. Тя включва четири раздела: „София в навечерието“, „Ден първи“, „Великата и непобедимата“ и „Началото на големия път“. В първия раздел са показани снимки на разрушената и опустошена от бомбардировки София.

Още преди това, в края на 30-те и началото на 40-те години, Стоичков е запазил снимки на бедни работници и деца от крайния квартал, където се е родил и познава отлично.

Чувствителният творец

Никола Стоичков ни завладява не само със своите фотожурналистически кадри. Личното творчество на фотографа в артистичната област е не по-малко въздействащо. В архива откривам гълъбите, които е снимал през прозореца си или снега край едва очертаващия се Мавзолей. Експериментите с висок и нисък ключ, впечатляват със своята графичност. В архива стоят скрити и едни от първите концертни изяви на „Щурците“.  Откривам още много портрети, сред които този на все още неизвестния тогава цигулар Минчо Минчев, илюзионистът Мистър Сенко и други.

Спомен за 50-годишния рожден ден

В брой 5 от 1967 година на списание „Българско фото“ откривам статия за Никола Стоичков. Тя е посветена на неговия 50-ти юбилей. Ето какво пише в нея авторът Д. Маринов (публикуваме със съкращения): „Кольо посрещна юбилея си на репортаж. В плана на редакцията му имаше тема „Запалянковци“ и понеже футболният сезон привършваше, и понеже макетът, както винаги чакаше, и понеже… Иначе не мога да си го представя. Защото Никола Стоичков е преди всичко журналист… По правило Стоичков снима това, което му трябва. В процеса на работа той вижда и доизгражда темата си така, че се връща в редакцията подобно на автора на текста – с „пълен бележник“, от който с малък подбор „материалът“ излиза така, както е бил замислен… Стоичков предпочита непосредствеността и неповторимото в нещата и явленията, стреми се да улови и запечата на филмовата лента тяхното движение и динамика. Затова прибягва до така наречената „скрита камера“ и много често започва реализирането на замисъла си в момента, в който други биха решили, че всичко вече е готово.“

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search