skip to Main Content

Самуил Младенов: След изкуствения интелект във фотографията ще останат онези, които искат да правят изкуство

Със Самуил Младенов вероятно изненадващо за всички вас ще сваля рязко възрастта на интервюираните от мен фотографи. Има много причини за поканата ми към него. Една от тях е, че дори за големите имена в родната фотография няма почти никаква налична информация, а какво остава за току що завършилите специалността, които са съвсем извън полезрението на медиите ни.

Ако сте поне малко във фотографските среди вероятно сте чували името на Самуил. До завършването си той вече има осъществена дебютна изложба и редовно е сред награждаваните участници в родните конкурси със своята street фотография. Последната му награда към 2023-а година е от конкурса БГ Прес Фото.

Следя работата на Самуил Младенов от няколко години, но желанието ми за интервю с него се затвърди окончателно след представянето на дипломните проекти на випуск 2023 от НПГПФ. В обем над сто страници той изключително систематизирано изследва историческото възникване, жанровите специфики и методите за изпълнение на фотографския репортаж, част от който е street фотографията. Интересни са неговите размишления над възможностите и опасностите, които крие навлизането на изкуствения интелект в тази област на нашето изкуство. Именно поради всичко това ви каня да се запознаете със Самуил Младенов и неговите размишления за фотографията.

Още кадри на фотографа може да намерите в неговия Instagram профил.

Съдържание на интервюто

За първите стъпки във фотографията

Винаги съм искал да се занимавам с някаква форма на изкуство. Представях си, че ще уча нещо, свързано с рисуване, дизайн, анимация или друг тип компютърни науки. Когато стана време за кандидатстване за средно образование дори не бях чувал за гимназията по полиграфия и фотография. Тя ми бе препоръчана от учителя ми по рисуване, при който ходех на уроци. Фотографията беше назад в моите предпочитания, защото до онзи момент не се бях интересувал сериозно от този тип изкуство. Намирах я за доста комерсиално занимание, като днес определено вече не мисля така.

Самуил Младенов | Снимка: Годишник на НПГПФ
Самуил Младенов | Снимка: Годишник на НПГПФ

За снимането с телефон или фотоапарат

Предпочитам да снимам с фотоапарат. Вероятно донякъде ми е повлияло обучението в гимназията, където ни налагаха като стандарт да използваме този тип техника. Това се промени донякъде с навлизането на по-младото поколение учители, с които имахме възможност да се запознаем през годините. Въпреки това аз имам много по-различно усещане, когато държа фотоапарат в ръка. Доста съм притеснителен, а когато взема тялото с обектива в ръка – задръжките ми падат. Имам случаи да излизам без фотоапарат и да виждам много интересни сцени. В такъв момент рядко ми минава мисълта да извадя телефона и да снимам. Намирам това за много грешно, защото мобилната фотография навлиза все повече в нашия живот и тя вече заема доста голяма част във фотографията.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За важността на street фотографията

Street фотографията произлиза от репортажа, но е по-скоро художествената му гледна точка. Тя е начин да уловим моментите от улицата, които да запечатаме и да останат съхранени за бъдещите поколения, защото някои от тях са безценни. Улицата се променя постоянно. Там хората си взаимодействат едни с други. Не съм на мнение, че човекът винаги трябва да присъства във фотографията от улицата. Този дял от фотографията отразява философските взаимоотношения между хората и средата. Напълно естествено хората са най-снимани и с тях нещата се получават най-добре. Те обаче трябва да присъстват, дори в кадрите, в които ги няма физически.

За себе си все още не съм открил защо снимам този тип фотография. Вече споменах, че снимането на улицата е важно като исторически документ, но то е от значение и за фотографа. Нужно е авторът да чувства и желае това, което прави.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За избора на момента, в който прави дадена снимка

Често заставам, гледам как се нареждат светлинните условия и започвам да чакам да се случи нещо интересно. Този подход предприех в 11-ти клас при излизанията за снимки с Николай Трейман, който има подобна стилистика на снимане. Въпреки, че това е street фотография ние не влияем на историята, защото виждаме дадена сцена и чакаме появата на интересен обект, който да попадне в кадъра. Разбира се има го и другия момент, при който ако видя нещо интересно – вдигам камерата и снимам. Тук обаче има ситуации, при които хората реагират странно и след като съм направил кадъра започвам да мисля как ще се справя, ако възникне конфликт със заснетия. Доста хора подхождат агресивно, уплашени от камерата. Понякога те гледат сякаш държиш оръжие в ръце. Според мен това е резултат от усещането у хората, че постоянно някой ги следи. В България това вероятно донякъде е в резултат на политическата обстановка в последните 40 години. Хората у нас се страхуват, че лицата им или действията им ще бъдат взети и изфабрикувани в нещо злонамерено. В някои ситуации се получава точно така и аз не ги обвинявам за притесненията им, защото те са в правото си.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За София като декор за street фотография

София е много фотогеничен град и ми е любим за снимане. Като най-голям град в страната съответно дава и много възможности. Тук може да се постигне едновременно класическа, модернистична или бруталистична визия откъм архитектура. Проблемът, който забелязвам е, че инфраструктурата не е предвидена за това население. Макар, че обичам да използвам автомобилите в своите композиции, смятам че тяхното присъствие навсякъде до голяма степен разваля пейзажа. Всичко е много хаотично, но пък това дава възможност да откриеш нови сцени, които да заснемеш.

В интерес на истината от доста време на съм снимал в центъра на София, но повечето от кадрите ми са именно от него. За мен той наистина е клише, но въпреки това позволява улавянето на хубави кадри. А и в крайна сметка зрителите обичат клишетата, а нерядко ние снимаме за хората.

За темите извън улицата и бъдещите творчески планове

В гимназията сме снимали всичко, но напоследък съм се вманиачил в астрофотографията, въпреки че не обичам да снимам пейзаж. Причината е в ранното ставане и задължителния елемент да си на локация много преди изгрев. При астрофотографията не трябва да си лягам въобще, което вече не е проблем. От малък обичам звездите, мога да кажа, че съм мечтател.

Снимам и доста репортаж, но напоследък ми е скучно, освен ако не е по време на протест, където някой да се сбие. Вече 30 години гледаме едни и същи слогани и скандирания. Дори да не съм го живял, съм гледал доста репортажи от цялото това време.

Със сигурност искам да снимам това, което чувствам в момента. Сега е street и репортаж, но искам да разказвам истории по подобен начин на Валерий Пощаров и неговите дългосрочни проекти. Откакто се занимавам с фотография си мисля за дългосрочни проекти. Започвал съм, правя ги постепенно, понякога забравям за тях, но още нямам завършен. Това е хубавото, че не се ангажираш само върху едно нещо през цялото време и трябва да гониш конкретен срок. От тази година се пренасям в различна сфера – ще уча видео в НАТФИЗ. Бих го нарекъл фотография на движението, защото без фотография няма и кино.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За посланията, които предаваме чрез фотография

След като получих една от първите си награди в конкурса „БГ прес фото“ преди години се замислих какво означава тя за мен. Тогава се разрових в сайта на събитието и си дадох сметка, че този конкурс оставя архив за бъдещите поколения – как са живели хората и от какво са се интересували през годините. В този момент осъзнах колко магическа е фотографията – да оставиш нещо, което да е важно за поколенията след теб, дори да не си най-добрият. Даже няма смисъл да се целиш в това да си най-добър. Важното е как се чувстваш и усещаш, какво документираш и дали то ще остане занапред. Фотографията ни дава тази сила.

Важно за мен, а и във фотографията въобще, е съдържанието на кадъра. То определя снимката, културата ни, това кои сме ние и какво искаме да предадем като послание. Техниката се е развила дотолкова, че съвременните фотоагенции разчитат на телефоните за репортаж от дадено събитие.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За проблемите пред българската фотография

Не съм мислил над въпроса защо родната фотография не може да пробие навън. Фотографското изкуство сякаш е по-пренебрегвано не само у нас, но и по света. В миналото хората буквално са били гладни за снимки и тогава са се зародили фотографските движения, изкуството и самите пионери. Никога не съм смятал, че нашите фотографи не са на световното ниво, но обстоятелствата в страната и може би липсата на самочувствие ги възпира.

Друга тема е журирането на конкурси у нас, с което имам лична случка. Лятото между 8-ми и 9-ти клас на Фотоваканция бях един от участниците в журито на финалния конкурс. Лошият спомен за мен от тази ситуация е, че имаше една снимка, която изключително много ми хареса, но не беше в темата, която журирахме. Аз самия все още нямах почти никаква визуална култура и технически познания. При показването на снимката гласувах тя да остане за следващия кръг въз основа на личните си усещания, без да мисля за темата. В този ред на мисли урокът ми от това журиране е, че то обикновено зависи от инстинктивната реакция на членовете, но журито не следва да се влияе от личните си пристрастия. Все пак има зададени критерии и те трябва да се спазват. Журирането трябва да е обективно, въпреки че фотографията е трудно да се впише в конкретни правила, освен ако не сме изцяло в техническата гледна точка. Не е нужно даден кадър да отговаря на някакви критерии, но да е в сферата на допустимото по темата. Най-важната задача на журиращия е да намери баланса между индивидуалните си възприятия и границите, поставени му от конкурса и така да даде своята оценка.

Относно FIAP-ската фотография в началото имах високо мнение, но в последно време не е така. Има добри салони, но се наблюдава тенденцията за концентриране върху класическата фотография и голяма част от снимките, които виждам в подобни салони са еднотипни. Понякога виждам да присъстват кадри без абсолютно никаква логика в техническо изпълнение и художественост. Може би е нужно отваряне към модерните теми. В действителност има такива конкурси под патронажа на FIAP, но мнозинството от тях залага на художествено остаряла фотография.

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

За изкуствения интелект във фотографията

Звучи доста плашещо като четеш и гледаш какво се публикува за изкуствения интелект в интернет. Друг е въпросът дали трябва да се страхуваме. Може би определен тип фотографи трябва. Аз например мога да хвана един продукт, да го снимам с телефона и не ми трябва друго. Изкуственият интелект ще оправи светлината, ще смени фона и ще приложи всякакви други техники. Следователно продуктовата и модната фотография са застрашени, но не бих казал, че трябва да се притесняват, а да използват това силно оръжие в тяхна полза. В своята дипломна работа отговарям, че street фотографията ще остане единственото защитено островче от тези нови технологии, но има още нещо. С навлизането на изкуствения интелект хората все по-трудно ще се справят с фалшивите изображения. Вече виждаме манипулирани с deep fake технология изображения и видеоклипове, а как ще бъдат използвани те зависи от човека, който ги е създал. И тук може би важи правилото, че всяко нещо, което човечеството създава може да се използва за добро или лошо. Като подобен примери мога да дам атомната енергия и атомната бомба. Изкуственият интелект също ще има поне два пътя за развитие, а според мен дори повече.

На хората с всеки изминал месец ще им става все по-трудно да различават истински от генерирани изображения. Ще стигнем до момента, в който това няма да е възможно и тогава ще се обърнем към изкуствен интелект, който да ни помага за това. В изложбата към моята дипломна работа питах зрителите дали различават коя снимка е правена от мен и коя от изкуствен интелект. Тези, които не бяха виждали моето творчество не успяха да се справят успешно. Може би това се дължеше и на факта, че не се вглеждаха достатъчно дълго и внимателно в изображенията. Доста голяма част от хората обаче не осъзнават на какво ниво е тази технология и как това може да се използва, за да ги заблуди.

В момента сме в период на затишие, а само преди няколко месеца по тази тема постоянно се говореше. Разговорът за изкуствения интелект ми наподобява този за навлизането на цифровата фотография и дигиталното изкуство преди години. Според мен фотографията има своята публика и по същия начин AI изкуството ще намери своите фенове. Може би едно от нещата, които ще се случат е, че ще се редуцира броят на фотографите. Фотографското изкуство ще остане чисто индивидуално – хората ще снимат, за да правят изкуство.

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

Фотограф: Самуил Младенов
Фотограф: Самуил Младенов

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search