Фотограф Емил Рашев /1909 – 1973/
Емил Рашев
След разказите за Георги Сираков и Румяна Бояджиева ще се върна малко по-назад в историята на българската фотография. Този път ще представя Емил Рашев, за който намирането на информация бе известно предизвикателство. Той заслужава нашето внимание, защото е един от забележителните портретисти във времето, в което е работил. Освен това е сред първите, удостоени със званието „фотограф-художник“, а през 1961-а година получава и титлата EFIAP. Член е на Български фотоклуб.
Емил Рашев добива фотографска правоспособност в началото на 30-те години на миналия век. Започва да чиракува още като ученик в ателието на своя баща Христо Рашев. По-късно семейството се премества в София. Младият Емил иска да се освободи от тогавашните фотографски клишета и да вникне по-сериозно в художествения портрет. Явява се на изпит за придобиване на фотографска правоспособност в една от първите години на организирането им, но тогава заедно с Петър Папакочев не получават такива свидетелства. Това се случва с отличие на следващата година, когато председател на изпитната комисия е Бончо Карастоянов.
Само с фотография се занимава професионално до 1945-а, когато постъпва в Българска кинематография. В IMDB може да се види списък с 14-те филма, в които той взима участие като оператор. Дори след това той остава верен на фотографското изкуство, но само в свободното си време. До 1960-а година снима в собственото си ателие „Изкуство“ на улица Раковски, когато то е отчуждено за нуждите на ДП „Българска фотография“, а от 70-те на същото място се помещава студиото за реклама „ФОРЕК“. Петър Боев си спомня, че ателието на Рашев е било едно от най-модерните, с възможности за различни светлинни и композиционни решения.
Печат върху гръб на снимка от ателие “Изкуство” на Емил Рашев
По време на своята фотографска кариера Емил Рашев създава портрети на почти всички дейци на науката изкуството и културата по онова време. Пред обектива му застават писатели, художници, артисти, композитори, академици, диригенти и музиканти. Сред тях обаче с малки изключения липсват политици. Причина за това според самия него е, че те: „обикновено нямат време за снимки, бързат и дори нервничат понякога“.
Поради това портретите на политици са изключително малко, а един от тях е Георги Димитров. Портретът му, който е върху банкнотите от 10 и 20 лева от времето на комунизма, е сниман от Емил Рашев. Другият е Тодор Живков, който е дошъл с охраната си в личния семеен апартамент, където в една от стаите е било обособено студио, след одържавяването на ателието. Именно този портрет е сред най-разпространените на Живков.
Успях да се свържа с член на семейството – сина от втория брак на фотографа, който носи неговото име и е доцент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Въпреки, че той е бил доста малък по онова време, неговите спомени допълват този авторски портрет от тук насетне. Той ми разказа, че подходът на баща му е включвал предварителна среща. В нея се уточнят важните детайли, като дрехи, прическа или други. По-важното обаче е да се изгради доверие между модел и фотограф. В този разговор фотографът се опитва да улови характера на портретирания, който в последствие да си проличи в портрета.
Емил Рашев обръща сериозно внимание на ретуша. Той прави сериозните корекции върху негативната плака. Това става чрез отстраняването на излишните гънки, бръчки или дефекти по лицето. Следва ретуш върху позитивното копие, което често е траело с часове. Обръща особено внимание на избора на фотохартия и прилагането на различни техники.
