Стоян Сертев /1906 – 1974/
За мен този творчески портрет на Стоян Сертев /1906 – 1974/ има своята дълга предистория. Всичко започна от предаването „Моят плейлист“ по БНТ на 24 октомври 2020 година, където гостува синът на Стоян – Александър Сертев. Тогава за първи път се запознах с творчеството на фамилия Сертеви. Бях силно впечатлен от видените кадри с живота и културата на България от средата на миналия век. Тогава потърсих г-н Сертев във Фейсбук с идеята той да бъде първият фотограф, с който да направя интервю. За съжаление пандемията през зимата отлагаше моите планове, докато един ден в профила на водещия на телевизионното предаване Васил Върбанов научих за смъртта на Александър Сертев. Ядосвах се на себе си, че не предприех действия, донякъде уплашен от коронавируса. Скоро след това съвсем случайно срещнах г-н Върбанов в кафенето на галерия „Синтезис“. Помолих го за съдействие, а той ме свърза с дъщерята на Александър Сертев – Калина. След време се свързах с нея и благодарение на отзивчивостта ѝ получих материали, с които да събера този творчески портрет, който да публикуваме броени дни след рождения ден на фотографа. Вярвам, че в съвсем близко бъдеще ще направим подобен и за самия Александър Сертев.
Кратка биографична справка
Стоян Сертев е роден на 1 февруари 1906 година в Нова Загора. Заедно със сестра си е отгледан от тяхната майка Райна, тъй като баща им Иван загива в Балканската война. Малкият Стоян получава скъп подарък от своя чичо, завърнал се от Първата световна война. Така на 12 годишна възраст той взима своят първи урок по цигулка в Нова Загора, а по-късно продължава музикалното си образование в Стара Загора.
Около 20-годишен се мести в София, където свири в ресторантски оркестри и озвучава неми филми. В същото време взима безплатно уроци при Христо Петков – бащата на диригента Добрин Петков. Поради липса на средства не успява да завърши Музикалната академия. Започва да свири като втори цигулар в квартет „Лечев“. Спечелва конкурса за водач на втори цигулки в Народната опера, където с колегите си Аврамов, Магнев и Кугийски основават известния за времето си квартет „Аврамов“.
Именно в този период, малко преди Втората световна война успява да си достави от Германия фотоапарат Лайка Стандарт, уред за репродукции и друга професионална фотографска техника. Постепенно наборът от апарати, обективи и аксесоари се разраства. С тях той създава архив от няколко десетки хиляди кадри. Основна част от тях са репродукции на произведения на изкуството, но също така има и много кадри, показваща ни България в една непозната светлина. Животът на Стоян Сертев е поделен в равни пропорции между музиката и фотографията.
Страст към майсторенето
Фотографът от малък има слабост към майсторенето. В юношеска възраст прави своя първи пинхол фотоапарат от консервна кутия. Пак тогава създава албум с тонирани фотографии в почти всички цветови оттенъци. По-късно със своя син Александър копират снимки от негатив на слънчева светлина, а в още по-зряла възраст заедно конструират голямоформатна камера от стар мехов апарат, за да правят цветни репродукции на картини. Стоян Сертев посочва за свой учител във фотографията Бончо Карастоянов и стриктно спазва предписанията в немски рецептурници.
Фотограф на туризма и културата в България
Когато бащата на Райна Кабаиванска – Ячо Кабаивански създава туристическата организация „Балкантурист“, той кани Стоян Сертев да се заеме със заснемането на рекламните снимки за нашите курорти. В това дело се включват съпругата и сина на фотографа. Tе обикалят страната и обогатяват семейния архив с кадри на места, които вече са заличени от времето. Извън рекламните кадри той запазва за бъдещите поколения и доста любопитни кадри. Сред тях са циганския катун край Месемврия, дъскорезницата край Разлог и различни градски и природни пейзажи.
Скромното заплащане в Радио София изисква допълнителен труд. Така той започва да работи и като фотограф в Националната галерия, където документира притежаваните оригинали с живопис, скулптури и графика и етапите им на реставрация. Участва също в заснемането на рекламни кадри за издаваните каталози, албуми и монографии. Нерядко взима своя син Александър със себе си. Заедно пренасят кожената кутия с апаратите, алуминиевия статив в калъф, сак с лампи за осветление, черен и бял плат за фон до някое ателие. Там снимат скулптурите, а по време на дългите експонации движат плата, за да няма гънки на кадрите.
Стоян Сертев е свидетел и документира идеологическото преобразяване с цел оцеляване на хората на изкуството по онова време. Автори, които са правили бюстове на царското семейство, по-късно извайват паметниците на Георги Димитров и Васил Коларов. Фотографът е документирал подаръци за рождения ден на Йосиф Сталин, изложба за Йосиф – Броз Тито и дори строежа на паметника на Червената армия в София. За него той получава специален пропуск, за да заснеме отделните етапи на изграждането. В началото паметникът е бил макет в реален размер, направен от талашит и гипс. След идването на комисия се взима решение оригиналът да е с четири метра по-висок и едва тогава се изгражда монументът такъв, какъвто го познаваме днес.
Огромен е и архивът с документирани паметници, архитектурни конкурси, цели изложби, постановки в Операта и Народния театър, които са ползвали обща сцена. Именно в тях Стоян Сертев запечатва над десетки постановки в периода 1945-1958 година. За разпознаване на голяма част от лицата в тези кадри активно участва актьорът Васил Стойчев.
Случва се да получи поръчки и извън сферата на културата. Дружеството „Разноизнос“, което която изнася всякакви стоки за страните от социалистическия блок, поръчва снимки на произвежданите продукти. Така в портфолиото попадат рекламни кадри с ябълки, трансформатори, дивечови кожи или радиоапарати.
Липсващата метална кутия с ценни кадри от Царско време
Александър Сертев не успява открие една метална кутия от кино-лента. В нея баща му е прибрал стотици филми от периода преди 1944-а година. Сред тях са конкурсни кадри за портрет на Цар Борис III, снимки на новоизградени модерни фабрики с техните горди собственици, както и други свидетелства за тези отминали времена. Тази част от творчеството на Стоян Сертев би обогатила познанието ни за епохата и хората, живели по онова време. Причина за това е в начина му на снимане. Той не е правил типичната репортажна фотография, а по-скоро е снимал това, което преживява.
Едно пътуване до Париж
През 1963 година квартет „Аврамов“ има покана за турне в Париж. Стоян Сертев решава да вземе и вече пълнолетния си син със себе си. На въпроса „Защо?“ от служителя в бюрото за издаване на международни паспорти, той отговаря, че Александър е завършил Художествената академия и е редно да види Лувъра сам, вместо да се запознава с него само от сувенирите и рекламните брошури, които баща му би му донесъл. Незнайно как двамата все пак успяват да заминат заедно, като синът остава по-дълго от планираното и се прибира след баща си. За тази случай той сам разказва в предаването „Моят плейлист“.
Една епоха в черно и бяло
През 2013-а година със съдействието на Нели и Роберт Гипсън, и Иво Хаджимишев се осъществява изложба и издава албум с част от творчеството на Стоян Сертев. В тях са показани 108 от всичките десетки хиляди фотографии на автора, съхранени от неговите наследници. Те са събрани по 100 и повече филма в специално изработени дървени чекмеджета с разделители. Откриващ е кадърът от 1942 година с деца на ледена пързалка край Кюстендил.
В албума откриваме портрети на тогавашния български културен елит. Сред тях са кадри на евакуираните по време на Втората световна война музиканти и артисти от Народната опера и Народния театър, квартет „Аврамов” на турне в Германия, Камерния оркестър на Радио София, свирещият на пиано Любомир Пипков. Там могат да се видят още Ангел Каралийчев, Боян Дановски, Константин Кисимов, Бенчо Обешков, Дечко Узунов, Владимир Димитров – Майстора и серия с фотографии на художника Никола Танев от Созопол.
Освен мащабния проект с Фондация Гибсън, Александър Сертев прави още няколко изложби, посветени на творчеството на баща си. През 2012-а година по случай 106 години от рождението на Стоян Сертев се организира съвместна изложба на баща и син Сертеви. Тя включва 80 снимки от стария Созопол и се експонира в Градската художествена галерия на града по време на празниците на изкуствата „Аполония“. След 2020-а година тя става част от постоянната експозиция. През 2014-а година в Народен театър Иван Вазов със съдействието на тогавашния директор Павел Васев във фоайето е подредена изложба с кадри от постановките и портрети в периода 1946 – 1956 г.
