Ганчо Стоянов – портретистът на Георги Димитров
За Ганчо Стоянов /1914 – 1981/ имам желание да разкажа отдавна, но винаги нещо ме спираше или пък изскачаше информация за друг значим фотограф. Може би се притеснявах какви реакции и коментари ще събудя с този портрет. След малко над дузина статии опасенията вече остават на заден план. Сигурно се чудите защо пиша всичко това, затова нека премина по същество.
Откакто се занимавам с фотография, започнах да колекционирам фотоалбуми. Един от първите, на които попаднах из кашоните за книги и аукционите в интернет бе с червени твърди корици и непознатото за мен име, изписано върху тях – Ганчо Стоянов. Взех го без много да му мисля и разглеждам предварително. Когато успях да се запозная с него на спокойствие мисля, че разбрах защо и как този албум е бил издаден, при това в тираж 4000 броя. Ако се замислите, малко са авторските фотоалбуми от онези времена. Изключение правят албумите на отделни градове или страната ни с рекламни цели. Иска ми се да не беше така и днес да се налага да търсим информация под дърво и камък. В случая обаче говорим за издание, обхващащо цялото творчество на автора, при това публикувано приживе. То е част от петата юбилейна изложба на Ганчо Стоянов. Научих, че той е бил един от малкото, да не кажа единствен фотожурналист, който по това време е показвал цветни фотографии. Разбира се, албумът започва с приветствие на Тодор Живков. Всъщност в историята дейно участие взима Георги Димитров, а всичко започва десетилетие по-рано. Настанете се удобно, защото предстои разходка из „Фотопублицистиката на Ганчо Стоянов“.
Кратка биографична справка
Ганчо Стоянов е роден и израства в село Драфла (Търговище). Завършва Поповската гимназия, но липсата на финанси не му позволява да продължи образованието си. Отрано става секретар на Работническия младежки съюз в своето родно село, а през 1941 година влиза в редиците на БКП. Преди да започне да се занимава с фотография е келнер и строителен работник. Първото му фотографско начинание е като лаборант във фотоателие „Репре“, чиито собственици са братята Любен и Васил Юскеселиеви. Много скоро след идването на власт на БКП той се мести в София и става част от екипа на „Работническо дело“. След няколко години преминава в „Отечествен фронт“, където остава десетилетия. Във фотоалбума към неговата юбилейна изложба се отбелязва, че фотоархивът му съдържа над 300 000 кадъра.
Личният фотограф на Георги Димитров
Твърди се, че Ганчо Стоянов е направил над 6000 снимки с образа на Георги Димитров. В периода, когато последният заема длъжността Министър-председател на България, Стоянов е назначен на поста фотограф на Министерски съвет. Немалка част от този архив включва портрети, някои от които изглеждат сякаш не са правени прибързано. В действителност близостта в продължение на няколко години е позволила на Ганчо Стоянов внимателно да опознае характерното в образа на Георги Димитров и да отсее различни емоции по време на срещи с хората, речи, събития или отдих. Подбрах малка част от тях, за да остане място за другите значими неща. Ето какво споделя (със съкращения) самият автор за снимките с Георги Димитров пред списание „Българско фото“ бр.4/72 година:
„Първите ми снимки на Георги Димитров датират от деня, в който бе застанал на балкона на Народния театър, за да приветства столичани с празника на Октомврийската революция. По-късно, когато станах щатен фотограф на Министерския съвет, имах възможност вече да избирам и най-подходящото осветление, и най-подходящата гледна точка, и най-подходящия момент. И смущението, което в началото изпитвах, вече бе изчезнало. Придружавах го при всички негови обиколки в страната и чужбина. През деня снимах, вечер обработвах материалите и на другата сутрин, преди да ги предам за публикация, носех ги най-напред на него.“
Април, този месец лъжовен
Политическите убеждения обуславят творчеството на Ганчо Стоянов. Разглеждайки албума откривам кадри от посрещането на съветските войски в София на 9 септември 1944 година. Не са пропуснати и множеството партийни конгреси и пленуми на БКП през годините. Именно на тях се взимат решенията за промени в политическата, икономическата и социалната сфера в страната. Сред разделите в албума се срещат силно пропагандни сравнения между бедния селски отруден човек от миналото с неговото „жалко съществуване в условията на капитализма“ и щастливия строител на светлото бъдеще. Част от документалните кадри разкриват индустриализацията в страната, иновациите в земеделието и новите градски пейзажи.
По света и у нас
Ганчо Стоянов е имал възможността да пътува по света. Нееднократно той посещава „братските“ страни от Арабския свят. Там проследява работата на родните строители и други специалисти, заминали „да помагат за изграждането на младите държави, откъснали се от веригите на империализма“. Във фотоалбума откриваме още кадри от Азия и Африка, чрез които по-скоро ставаме свидетели на различната култура, с която се е срещнал фотографаът. В този раздел като, че ли за първи път липсва ясният пропаганден елемент в творчеството му. Нещо подобно откривам и в една от последните глави, озаглавена „… А да живееш е прекрасно“, в която се натъквам на сцени от градския живот, които днес могат да минат като ранна форма на стрийт фотография.
Още един фотожурналист от фамилията Стоянови
Братът на Ганчо – Рачо Стоянов също е част от фотожурналистическата гилдия в страната по времето на комунизма. Той работи във вестник „Работническо дело“ почти три десетилетия. Запечатва строежа на Димитровград, партийни конгреси, индустриални пейзажи, манифестации и други. Сред кадрите, част от пропагандата и превърнали се в плакати, е прегръдката на Тодор Живков с Леонид Брежнев. През 1952 година основава фотоотдела към БТА заедно със Симеон Ненов и Владимир Кръстевич. За целта те използват собствената си техника. За разлика от своя брат, за Рачо не се открива информация дали е издавал фотоалбуми или е правил изложби. В архива на Тодор Славчев откривам две снимки на братята. Първата е от откриването на новопостроената телевизионна кула в София. Другата – след партиен конгрес на БКП от 1962 година, където Тодор Живков се снима с фоторепортери.
