skip to Main Content

Меланхоличният свят на Валентина Стойчева

Валентина Стойчева /1964 – 2013/ е част от първото поколение български фотографи, започнали своята реализация в края на 80-те години на миналия век, които са работили в среда с не чак толкова силна идеологическата цензура. За нейното име научих от рубриката по БНТ на Димитър Серкеджиев Обективът разказва, където са намерили място още 6 български фотографки. Именно там Георги Лозанов изтъква, че основна тема в изкуство на Валентина Стойчева е липсата на свобода. Това ме накара да потърся информация и да ви разкажа повече за живота и творчеството ѝ. Задачата се оказа изключително трудна за самостоятелно изпълнение. Това е причината още в самото начало да изкажа благодарност на Нели Гаврилова за безценната помощ под формата на снимки, спомени и контакти, както и на Милан Христев, който ми изпрати сериозна селекция от лични кадри, направени в ученическите им години.

Портрет на Валентина Стойчева | Фотограф: Милан Христев
Портрет на Валентина Стойчева | Фотограф: Милан Христев

Кратка биографична справка

Валентина Стойчева е родена във Велики Преслав, но неин прадядо е бил руски офицер от царската армия, емигрирал със своето семейство в началото на миналия век. Това обуславя силната ѝ любов към руското изкуство и култура. Завършва своето средно образование в езиково училище и техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ в София, където е учи заедно с Нели Гаврилова, Нели Недева и Милан Христев, с когото са родени на една и съща дата. Става член на Съюза на фотографите в България. През 1991 година след конкурс е приета и следва във Филмовото и телевизионно училище на Академията за сценични изкуства FAMU в Прага. Там получава магистърска степен по фотография. В столицата на Чехия живее и работи повече от 20 години. Освен в България нейни творби са показвани във Великобритания, Швейцария, Германия, Австрия, Полша, Хърватия, Словения и Чехия. Част от фотографиите ѝ са закупени от частни колекционери в различни страни от Европа. Последната си изложба представя заедно със свои чешки приятели едва две седмици преди да напусне този свят след дългогодишна битка с рак на гърдата. Освен снимането с вдъхновение рисува, пише стихове, а неосъществената ѝ мечта остава да заснеме филм.

Приятелства, зародили се от „Юлиус Фучик“

Приятелствата от ученическите години са най-силни. Няколко такива ще се зародят и запазят завинаги по време на обучението в техникума по фотография „Юлиус Фучик“. Именно с двете свои съученички Нели Гаврилова и Нели Недева правят първата си групова изложба през 1986 година. Тя се открива в навечерието на 8-ми март в Младежкия театър. Заглавието гласи „3 момичета на Прага“, сякаш подсказвайки как ще се развият нещата за нашия главен герой в близко бъдеще. Темата е отворена, но всичко е издържано в един стил, а причината за това може би се крие във факта, че тримата автори сами подготвят, копират и аранжират своята изложба. Валентина Стойчева представя своето виждане в документалната и актовата фотография с класически черно-бели кадри, представящи нейните свободолюбиви черти на характера.

 

„По същество фотографията е прекрасен начин да изразите своя опит, разбирането си за живота и себе си.“ – Валентина Стойчева в интервю пред руската секция на радио Prague International

Въпрос на свобода и самота

Както стана дума в началото на нашия разказ липсата на свобода е основен момент в работата на Валентина Стойчева. Откривайки все повече информация за нейното творчество, аз лично бих добавил и усещането за самота, носталгия и драматизъм. Затварянето в дадено пространство със своите собствени проблеми, мисли и спомени. Една от нейните снимки „Прозорецът“ получава противоречиви оценки по време на Биенале ’85. Там героите изглеждат обречени на самота и изолация. В своето интервю за руската секция на радио Prague  International, Валентина Стойчева описва своето творчество именно в тази насока. Тя определя себе си като творец, заинтересуван от личността и човешката емоция, показани в различни ситуации.

Сред първите проекти на Валентина е посветеният на пациентите в психиатричните клиники в България през 90-те години на миналия век. Той носи името „Нежни души“. В тази група аз бих поставил и участието ѝ в кураторския проект „Имало едно време“, изследващ живота на възрастни семейни двойки, а също така „Не оставяй сам“ – международен проект на чешка асоциация, подпомагаща пациенти, болни от рак на гърдата. Именно в тази серия Валентина прави серия от автопортрети, на които се разделя с косата си – акт на силен и борбен дух по време на борбата ѝ с коварната болест.

 

„За да правите добра фотография са нужни две неща. Първото е да бъдете честни със себе си и да търсите. Другото важно е да живеете, защото изкуството е поглед към живота и това е вашето отношение към живота.“ – Валентина Стойчева в интервю пред руската секция на радио Prague International

Прозорецът | Фотограф: Валентина Стойчева
Прозорецът | Фотограф: Валентина Стойчева

Размисли върху голото женско тяло

Освен от силна чернобяла документалистика, Валентина Стойчева, както сама споменава в свое интервю за списание Българско фото през 1991 година, се интересува от актова фотография още от първата година на своите фотографски занимания. Именно там тя размишлява над пътя на актовата фотография в България, от повод за морално разложение и обидни реплики в книгите за отзиви на малкия брой изложби преди 89-та година, до появата на Салона за актова фотография „ЕОС“ и всеядното приемане от публиката на всичко публикувано в по-късен етап. Нейното мнение е, че празнината от десетилетия, образувала се с малки изключения, ще има нужда от дълъг период преди средностатистическият български зрител да преодолее шока от голото женско тяло и започне спокойно да гледа на актовата фотография като на средство, с което авторът се опитва да изрази своите мисли, чувства, надежди, страхове и виждането за света, в който живеем.

Разказ за страстта и смирението

„Ерос и Танатос“ е проект, който Валентина Стойчева показва за първи път в Лондон, а в последствие в София и Прага. Той се организира с благотворителна цел за подпомагане на сираци да продължат образованието си и в него дейно участие взимат Българското посолство и Rottary club. Чрез образите на боговете на любовта и смъртта се пресъздава вечния кръговрат на битието. Авторът използва абстрактни детайли на цветя и дори тук, където се смесва реалният свят с нереалното, отново става въпрос за човека, без той да е видим. Като млади хора ние често притежаваме бурни страсти и енергия, а със старостта придобиваме знания и опит, но губим това, което ни е давала младостта. Кадрите имат своите поетични заглавия, които потапят зрителя в свят на размисли и емоции: „Целувка“, „Проникване“, „Страст“, „Зелен сън“, „Желание“, „Сълзи“, „Тишина“, „Докосване“, „Сумрак“ и „Мъдрост“. С тези снимки Валентина Стойчева се опитва метафорично да обясни красотата от смирението в настъпването на старостта и най-вече, че животът може да бъде красив, както в началото си, така и в своя край.

Валентина Стойчева в паметта на приятелите

От стартирането на тази рубрика приканваме за включване в нашия опит за запазване паметта на българската фотография. Както стана ясно и в самото начало, тази статия е пример за това, че заедно можем да постигнем много повече. Завършвам историята за Валентина Стойчева с част от селекцията снимки, направени от Милан Христев в ученическите им години. Към тях ще добавя отговора на Нели Гаврилова при въпроса ми дали Валя е била меланхоличен човек, тъй като у мен остана такова чувство след запознаването ми с нейното творчество. Ето го и отговора, който мисля, че дава финалните щрихи в този наш творчески портрет на Валентина Стойчева:

„Поезията, както и много нейни фотографии говорят за меланхолия, но това е само частица от вътрешно ѝ състояние и темперамент. Чувствителна, кипяща от енергия и емоции, неспираща да експериментира със себе си и всичко. Понякога артистично разпиляна, но винаги  целеустремена до болка в изпълнението на всяка идея. Превръщаше ежедневието в приказки и интерпретираше света по свой собствен начин… Липсва ми до болка!“

Източници:

  1. Стойчев, Г., Стойчева. В., „Небесна поща до нашата дъщеря Валя Стойчева“. София, 2018 г.
  2. Грънчаров, О. „Салон за студентска фотография ‘84“. Българско фото, 1985-4, с. 22-25
  3. Юскеселиев, Б. „Осемнадесетият салон на студентската фотография“. Българско фото, 1986-1/2, с. 22-27
  4. Лозанов, Г. „Имат ли форма и цвят очите на истината?“. Българско фото, 1986-7, с. 15-17
  5. „Голото женско тяло“. Българско фото, 1991-1, с. 18, 22-23

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search