Димитър Викторов /1942 – 2020/
Димитър Викторов Георгиев /1942 – 2020/ е име в българската фотожурналистическа гилдия, което не трябва да забравяме. Признавам си, че преди години, когато във Facebook попаднах на съобщението за смъртта му, аз лично не бях чувал неговото име. След известно отлагане мога да разкажа това, което научих за неговия живот и творчество. Сигурен съм, че текстът по-долу е само върхът на айсберга, а фотографският му архив, събран в няколко кашона, крие още непоказвани свидетелства от миналото. Започвам с благодарност към неговата съпруга Ани Леви, която бе така добра да отвори книгата със спомени за професионалното минало на фотографа. Също така и на нейния племенник – художника Виктор Леви – за портрета на Димитър Викторов, който използвам. След този кратък увод навлизаме в света на фотографа Димитър Викторов.
Кратка биографична справка
Димитър Викторов е роден на 6 март 1942 година в София. Първоначално започва да учи медицина и дори завършва три семестъра, преди да реши да смени своето поприще. Записва техникума по полиграфия и фотография, а след завършването му през 1970-а година започва работа в БТА. Шестнайсет години по-късно се мести във вестник „Работническо дело“, където остава и след преименуването му на „Дума“ до 2003-а година. Неговите кадри са използвани в десетки вестници и списания. Сред тях „Труд“, „Вечерни новини“, „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Наша родина“, „Български писател“, „Литературен фронт“, „Антени“, „Континент“, „Паралели“, „Лик“, „Наш дом“, „Жената днес“ и много други. Снимките му са публикувани и извън родината – във Франция, Белгия, Испания и множество страни от бившия социалистически лагер. Бил е сътрудник на няколко чуждестранни информационни агенции и е командирован в ГДР, СССР, Полша, Монголия, Виетнам, Тунис и редица други страни. Получава званието фотограф-художник през 1979-а, а четири години по-късно получава сребърен медал от изложбата Интерпресфото в Дамаск за свой фоторепортаж. Има участия в изложби под егидата на World Press Photo. Носител е на множество други отличия. Димитър Викторов почина на 19 май 2020 година.
В близост до голямата политика
Димитър Викторов е известен с кадъра си, в който улавя опита за атентат срещу Тодор Живков във Враца. Как обаче този кадър достига до нас остава забулен в мистерия. В процеса на своята работа той винаги е носил два апарата със себе си. Вероятно това е била причината да успее по някакъв начин да скрие част от материалите с оглед на факта, че службите са иззели и засекретили лентите, за които са знаели. По един или друг начин кадърът става достояние след промените. Именно след този период фотографът снима голяма част от митингите, както и свалянето на петолъчката от Партийния дом. В първите години на демокрацията бивши колеги преминават на работа в опозиционни медии. Когато се срещат, през смях си разказват как на всеки от тях е спусната задачата да търси персонажи, с които да представи в негативна светлина митинга на другите.
Преди промените Димитър Викторов е имал възможност да снима президенти на САЩ и СССР, при визитите им у нас. В случая става дума за частното посещение на Ричард Никсън през 1982-а година, както и официалното гостуване на Михаил Горбачов с неговата съпруга Раиса. Освен това е поканен лично да гостува на Палестинския лидер Ясер Арафат. Тъй като започнахме този параграф с историята на един опит за атентат, ще завършим с друг такъв. През 1973 на посещение в България е Енрико Берлингуер. В този момент той е начело на италианската комунистическа партия. Опитът за убийството му е описан в книгата “София 1973: Берлингуер трябва да умре” на журналистите Джовани Фазанела и Корадо Инчерти. Димитър Викторов пътува като част от кортежа, когато е направен опитът за атентат.
Живот извън сферата на политиката
Димитър Викторов се е интересувал не само от политическите събития. Негова голяма страст е шахматът, който той практикува редовно в почивките между снимането на важни събития. Но да се върнем към неговия фотоархив. Там са запазени множество културни събития и портрети на видни дейци на изкуството. Те са почти толкова, колкото заснетите политически събития. Неколкократно пътува до земите на бесарабските българи, за да отрази техния живот. През 1979-а година е командирован в Москва за полета на „Съюз 33“, в който участие взима първият български космонавт Георги Иванов.
В миналото американски фотографи са провеждали обучения в дома на журналистите в Банкя. Именно на такова събитие бива високо оценен един фоторепортаж на Димитър Викторов за живота на ромите в България. По спомените на Ани Леви, този документален разказ е останал в обучаващите и неговите следи се губят.
В книгата на Калин Тодоров „Зад завесата на Соца“ на страници 155-156 откриваме един интересен случай, свързан с фотографа: „Имах късмета да зърна в един таблоид новината, че във Владайската река са се появили златотърсачи. С редакционната Волга, шофьора Коко и фотографа Митьо Викторов веднага потеглихме натам. Намерихме само едно изоставено сито, но британският читател очакваше вълнуващи репортажи. И след като с Коко открихме в колата високи, черни рибарски ботуши, влязохме в реката със ситото и Митьо ни направи снимки. Вечерта пооткраднах кое-що от няколко разказа на Джек Лондон, а на сутринта репортажът беше готов и предизвика страхотен интерес. Излезе на първа страница под главата на „Юропиън“. Снимките ни с Коко, ситото и ботушите се мъдреха под заглавие „Българският Клондайк“.“
Депутатът от БСП Александър Симов също публикува спомен „Мемоари, майтапи и тъга от журналистиката“, свързан донякъде с фотографа: „Колегата Йордан Мичев бе сменил работното си място – от “Монитор” в “Дума”. Седмица по-късно обаче го канят на рожден ден на колежка от “Монитор”. Петък вечер е. Той отива, но вижда, че редакцията е в трескаво напрежение. Колеги звънят на “Бърза помощ”. На стената виси макет на първа страница със заглавие: “US-самолет се разби в Трън, 17 загиват в огнения ад”. Данчо веднага се ентусиазира. Казва на колегите, че още утре сутринта взима служебна кола и потегля към мястото на трагедията. В отговор получава реплики от типа: “Какъв журналист си, бе? Истинският репортер трябва веднага да потегли към инцидента, че до сутринта всичко вече ще е свършило”.
И така към 10 вечерта Данчо звъни на тогавашния главен редактор на “Дума” Вячеслав Тунев и си издейства кола. Буквално вадят от сън фоторепортера Митко Викторов и към полунощ потеглят към Трън. Оказват се в града към 2 през нощта. Трън е тъмен като гробище. Никакъв живот. Най-накрая виждат светлинка – тя се оказва местният полицейски участък. Влизат вътре да питат къде е трагедията, но полицаят ги гледа недоумяващо. “Вие нормални ли сте?”, пита ги загрижено той. А най-накрая взима и алкохолна проба на шофьора, за да провери какви са тия странни птици. Да, всичко това се оказа огромна лъжа.“
Едно съвпадение сменя фамилията му
По-наблюдателните вероятно са забелязали, че пълното име на фотографа е Димитър Викторов Георгиев. Едно обикновено съвпадение на имената го принуждава да замени фамилията си със своето бащино име. Повод за това е, че по времето, когато започва фотографската си кариера името Димитър Георгиев е добре познато. Неговият съименник е университетски професор. Съвпадението на имената води до грешки при изплащането на хонорарите на фотографа. Това е и причината той да бъде запомнен със своето бащино име.
