skip to Main Content

Никола Миронски – фотографът

на българските планини

От проучването, което правих за Никола Миронски /1902 – 1974/, останах с впечатление, че той е по-известен в средите на алпинистите, отколкото сред фотографите. Пейзажната фотография и в частност планините изискват човек да е тясно свързан с природата. Без нейното разбиране няма как сетивата на фотографа да се отворят пълно за това, което се разкрива пред него. Комбинирането на две или повече допълващи се хобита, на които човек се отдава изцяло, винаги е давало възможност за надграждане на наученото. При Никола Миронски това се изразява в един изцяло различен подход в заснемането на българските планини. По мое скромно мнение, бихме могли да му присъдим званието „Алпинист-фотограф“, защото той успешно комбинира своята страст към алпинизма с фотографията. Надявам се с това, което ще разкажа, да ви убедя в казаното по-горе.

Никола Миронски | Източник: Сп. Българско фото
Никола Миронски | Източник: Сп. Българско фото

Кратка биографична справка

Никола Миронски е роден в София и вероятно близостта до Витоша обуславя любовта му към планините. На 14 годишна възраст вече членува в Юношеския туристически съюз. Още при създаването на Български алпийски клуб се присъединява към него, а по-късно и в ски-клуба. С фотография започва да се занимава от 1920-та, допълвайки другото си хоби. През 1948-ма започва работа като фотограф в тогавашния Съюз на народната младеж. Четири години по-късно получава званието „Фотограф-художник“ и за десетилетие е част от екипа на Държавен фотоархив. Благодарение на това в дигитализираната секция за фотография на ДА „Архиви“ при търсене по ключова дума „Миронски“ могат да бъдат разгледани 42 снимки. Сред тях са кадри от строежа и интериора на Партийния дом, морски и градски пейзажи, къщи от Тетевен, Батак, Калофер и други любопитни фотосвидетелства.

Да снимаш планината

Първият апарат, с който снима е „Гьорц“ 9х12. Ограничението в багажа на всеки алпинист принуждава Никола Миронски да носи със себе си малък брой стъкла, върху които експонира своите кадри. Това го принуждава да не прави компромис, когато избира обектите, които да заснеме, както и техните гледни точки. Негов чест спътник в планината е фоторепортерът от в. „Утро“ Ал. Иванов.  През 1924 година се появяват първите му снимки. Те са на страниците на „Млад турист“ и „Български турист“. В следващите няколко десетилетия неговите планински пейзажи са неизменна част от туристическите издания.

В неговата работа личи доброто познаване и предварително проучване на избор на сюжет, гледна точка, светлина и т.н. Благодарение на страстта си към алпинизма той успява да придаде в своите пейзажи най-характерното за всяка планина в България. В Пирин, чрез неговите фотографии се открояват стръмните върхове. За Рила са характерни панорамните гледки, дълбоките долини и каменните била. Родопите присъстват със своите набраздени от хълмове и покрити с гори пейзажи. Витоша е показана чрез своите каменни реки, бели брези и високи тревисти плата. Спокойствието на Стара планина също не е пропуснато от автора. Освен различията, Миронски маркира и спецификите на отделните планински дялове. В част от снимките ставаме свидетели на гледни точки, които малко фотографи са се осмелявали да достигнат във времена без туристически пътеки и хижи.

Планините са представени и като част от историческото ни минало. Пример е снимката-поглед от Купените към връх Ботев, за която Петър Боев разказва в статията си, посветена на Никола Миронски в списание „Българско фото“. Там откриваме допълнителна информация за подхода му при снимането. Основен апарат, който ползва в планините е „Ролайфлекс“, а където се налага преминава към „Лайка“ със сменяема оптика. Рядко ползва филтри – най-често жълт, зелен и ултравиолетов, когато е високо в планината. Почти не се нуждае от светломер и прибягва до него основно за цветни снимки.

През 1922 година фотографът за първи път изкачва Мусала. В последствие почти няма година без да посети най-високия връх на Балканите и да снима. Никола Миронски не се бои от времето и тежките условия на сезоните. В дигитализирания албум Пирин на Държавна агенция „Архиви“ пък могат да се открият 246 негови снимки, увековечили тази българска планина.

Да изкачваш планината

Никола Миронски е чест участник в първи изкачвания на български върхове. Пример  за това е преминаването при зимни условия по ръба на „Кончето“ в Пирин. Той прави това заедно с проф. Любен Телчаров на 3 март 1934 година. Гледката, на която става свидетел е за чиста, недокосната от човешка ръка планина, което ще се промени през следващите години. Каня ви да прочетете обширния разказ за това алпийско приключение, подготвено от доц. Сандю Бешев за портала 360mag.bg

„Новината за това, което бяхме извършили този ден, бързо се разнесе. Станахме център на внимание сред приятелите планинари. Заваляха поздравления и набързо някакво агне се оказа виновно в нещо и бе опечено… На другия ден да се пукнеш от яд! Пирин се извисяваше в кристално чисто небе, без нито едно облаче. Дълго го гледахме с Пината и си обещахме пак да се върнем по този ръб. Разбира се обещанието си изпълнихме многократно” – Никола Миронски

Да пишеш за планината

Любовта към родните планини Никола Миронски показва не само със снимането. Той е автор на няколко книги, които се съхраняват в Национална библиотека „Кирил и Методий“. Сред тях са пътеводител за Пирин на български и немски, както и такъв за връх Вихрен, справочник за туристическите хижи в България, учебник за образуване и предпазване от снежни лавини. Авторът пише и сборник с разкази за планините, част от който е публикуван в сайта addictedtothethrill и бихте могли да разгледате, ако сте любопитни да прочетете повече за Никола Миронски от първо лице.

Да проектираш планината

Ако имате път към Сандански и искате да видите още нещо любопитно, то посете градския парк „Свети Врач“. В него се намира железобетонен макет на Пирин, известен с името „Пиринеума“. Той е изработен през 1961 година и е по проект на… познахте – Никола Миронски.

 

Източници:

  1. Боев, П. „Никола Миронски“. Българско фото, 1969-1, с. 8-13
  2. Бешев, С. „85 години от първото зимно преминаване на Кончето“, https://www.360mag.bg/posts/107271 (посетен на 06.12.2020 г.)

Абонирай се за бюлетина, който ще те информира за най-новото от antondaskalov.photography 1-2 пъти месечно

Партизанската поляна Рила | Фотограф: Никола Миронски

error: Content is protected !!
Back To Top
×Close search
Search