Георги Сираков – фотограф от Асеновград
Продължавам със своите разкази за известните и не чак толкова популярни родни фотографи с идеята да се съхрани, доколкото е възможно, информация за тяхното творчество. Срещата днес е с Георги Сираков /1942-2012/ – фотограф от Асеновград.
Неговото име срещнах за първи път на страниците на Списание „Българско фото“ (бр. 8/1969 г., стр.22-23), където е представен любителският му фотоалбум. След публикуването на моята статия с мен се свърза сина на фотографа – Стефан Сираков. Той ми разкри допълнителни подробности от живота и творчеството на баща си. Една от любопитните бе, че по случайно стечение на обстоятелствата съм публикувал статията само дни преди неговия 80-годишен юбилей (Георги Сираков е роден на 15.09.1942 г.). Научих още, че в юношеските си години Георги Сираков е рисувал акварели и е обичал да пише, като има доста разкази, а по-късно се е занимавал и с дърворезба. По професия е бил машинен техник, чертожник и конструктор. Познава се лично с Николай Хайтов, като е поканен за нещатен сътрудник в списание “Родопи”, където публикува свои разкази, импресии и фотографии.
Връщам се отново в началото, където споменах за статията в списание “Българско фото”. Авторът Л. Димов избира шест кадъра и дава следното определение за творчеството на Сираков: “Георги Сираков е фотолюбител само от няколко години, но вече си е установил точна програма за своята дейност. Поставил си е скромната и разумна задача с малко на брой снимки да отрази хронологично тази част от света, с която той и неговото семейство влиза в контакт. Овладял достатъчно добре техниката на снимането, Сираков прибягва до услугите на свой приятел-фотолюбител за лабораторната обработка. За автора е по-важен актът на снимането, но преди изработване на фотокопия прави много строг подбор. Георги Сираков твърдо отстоява своя собствена концепция за композиране на кадъра. Според него, всеки обект на снимката трябва да е разположен в центъра на кадъра. И въпреки всички утвърдени канони на композицията, снимките му притежават своеобразно положително звучене, граничещо със строго обособен авторски стил. Като че ли всяко друго кадриране би развалило изразната сила за снимките, построена в тази умишлено търсена „централна композиция“.
Георги Сираков е част от кино-фотоклуба към Профсъюзния дом на културата в Асеновград, който е създаден на 22 декември 1961 година (Списание „Българско фото“, бр.2/1971 г., стр. 22-24). В окръжната фотоизложба през 1969 година авторът печели втора награда. Заедно с него още трима фотографи от клуба: Златко Павлов (първа награда), Янко Гъров (трета награда) и Харалампи Станчев (поощрителна награда) окупират всички челни места, с което изложбата е пълен триумф за асеновградския фотоклуб. Кадър на Георги Сираков взима участие и в Международната фотоизложба в Пловдив през 71-а година. Синът на Георги Сираков споделя, че баща му остава разочарован от журирането в изложбите по времето на соца, което го отказва от по-сериозни участия след първоначалните конкурси.
Георги Сираков споделя, че не може да си представи Асеновград без църквите и параклисите, които пропътували бурния си път стоят величествени, безмълвни, като стари кораби, извадени на брега и създават атмосфера на древност и романтичност (Списание „Българско фото“, бр.1/1972 г., стр. 26-27).
В авторската статия от тогава са показани пет снимки на храмове в града, а авторът споделя своите спомени за детството и как след толкова години (през 70-те), отново ги обхожда с любопитство и фотокамера в ръка, но не с цел да събира исторически данни, а просто минава по пътя на своето детство и спомените си. Добавя, че каквото обективът на камерата открадне, това ще е трайното, което ще остане от тях, както за него самия, така и за другите. В действителност на една от снимките се вижда метохът към храма “Свети Георги”, който в последните години тъне в разруха.
В личния архив на фотографа са запазени голямо количество негативи и копирани от самия автор фотографии. Сред тях се открояват пейзажи, архитектура и портрети от Родопите. Има също богата колекция с диапозитиви от походи в Рила и Пирин. За финал ще споделя, че след публикуването на статията е получено предложение от Община Асеновград за осъшествяване на изложба със снимки на фотографа Георги Сираков. Надявам се това да се случи максимално скоро.
