Акценти, срещи и разговори от Paris Photo 2025
Изложението Paris Photo 2025 бе първата спирка от проекта ми, осъществен с финансовата подкрепа на програма „Мобилност‘25“ на Национален фонд „Култура“. При писането на проекта акцентирах върху това, че събитието е с дълга история и показва актуалните тенденции във фотографията, но видяното на място надмина очакванията ми. В периода 13-16 ноември в Гран Пале посетителите имаха възможност да се запознаят с работата на стотици автори, посредством гостуващите галерии и издателства, както и да се включат в богата съпътстваща програма от разговори и срещи. Във всеки от дните имаше по няколко панела с разговори на актуални теми в областта на фотографията, още толкова представяния на фотографски книги, както и немалко срещи с автори. Препълнената програма караше повечето зрители да търсят начин да се раздвоят, за да обхванат всичко, случващо се под стъкления купол на изложбената сграда.
В настоящата публикация ще акцентирам върху разговорите и срещите, които успях да планирам и посетя за двата дни, в които имах пълен достъп до събитието, а в следваща публикация ще разкажа повече за нестандартните форми за представяне на фотография.
Книгата като предпочитана форма
Издателствата заемаха почти цялото второ ниво на Гран Пале, като книжните издания присъстваха неизменно и там, където фотографията бе показвана от галериите. На моменти бе по-трудно да се добереш до техните щандове, отколкото да разгледаш върху какво акцентират галериите. Това има своята логика, тъй като книгата заема по-малко място и същевременно дава възможност за по-задълбочен и спокоен поглед над фотографията, в сравнение с ритмично подредените принтове по стените. Неоспорим факт е също, че книжното издание е по-достъпно от колекционерска гледна точка в сравнение с принтовете, чиито цени достигат до няколко хиляди евро, а по-визионерските откъм представяне бяха обявени в пет цифрени суми.
Дали изложбената форма е по-лесна и бюджетна за изпълнение от изработката на книга и коя от двете форми е по-печеливша, ако един автор иска да продава своята фотография? С тези въпроси стигнах до разговора на тема оформяне на фотографската книга и проблемите, свързани с това. В панела „Photography in transition: from printed page to museum wall” Nadine Wietlisbach срещна гостите в залата с творческия тандем и семейство Shirana Shahbazi – фотограф и Manuel Krebs – дизайнер. Любопитно бе да се чуе какъв е подходът на двама творци в различни области, които са в постоянна борба за надмощие в показването в най-добра светлина на своето изкуство. Зароди се въпросът кое е важно за книгата – нейният дизайн, текстът или фотографския образ. Всъщност отговорът бе, че всеки детайл е от значение, но най-съществено е разговорът и разбирателството между отделните специалисти, работещи в екип.
Двамата представиха няколко свои книги и каталози към изложби, всеки от които бе среща с различни предизвикателства. Сред основните изводи от разговора бе твърдението, че за всеки бюджет може да се намери решение, но най-важно е изданието да запази своя луксозен вид. Във връзка с това те показаха каталог към изложба от Берлин, който въпреки съдържанието от само 16 страници с по няколко снимки, отпечатани на тънка хартия, бе подвързан с ефектна твърда корица. Друг техен проект „Teheran north”, за който е намерено финансиране, е отпечатан с два удара черно мастило върху матова хартия, поглъщаща мастилото и създаваща изключително приятен за окото ефект.
Говорейки за финансиране няма как да не акцентирам върху друга среща – с представителите на Himeria Publishing. Към тях ме привлече реклама на платформа за набиране на средства за издаване на фотографски книги. В разговора с тях разбрах, че по този начин вече са издали над 25 книги, като 85% от предложенията стигат до финален етап на издаване. За последните шест години издателството е събрало средства в размер от над 1,5 милиона евро, което включва участието на над 10000 дарители. Разказаха ми и как взимат решение дали един проект е подходящ за подобен тип финансиране. Основно се оказа наличието на база от последователи, стоящи зад артиста, които биха направили предварителна поръчка на неговата нова книга. Едва когато това изискване е изпълнено идва следващият параметър, който издателството гледа – съдържанието. Оттам нататък следва работата по създаването и отпечатването, като на финала издателят и авторът си разделят печалбата от книгата.
Повече жени във фотографията
От 2018 година насам Paris Photo в сътрудничество с френското Министерство на културата прави специална секция – Elles x Paris, която има за цел да увеличи дела на жените фотографи, представени на изложението. През първата година те са били едва 20%, а в настоящото издание, чийто куратор е Devrim Bayar, този дял достига 39%. Самата идея води след себе си различни въпроси, като например дали опитът за равнопоставеност между жени и мъже фотографи отговаря на реалния брой активно снимащи от двата пола. Мои проучвания в областта на българската фотография показват, че съотношението в цялата ни история е 3:1 в полза на мъжете. Разбира се в последните десетилетия фотографията вече не е онова мъжко занимание и сред по-младите поколения съотношението е почти изравнено.
Тук в защита на Elles x Paris идва статистиката. През 2024 година 42% от фотографските откупки за публични колекции и 44% от наградените фотографи са с автори жени. Същевременно в трите основни образователни институции по фотография жените са 43% от обучаващите се. Година по-рано проучване показва, че 41% от фотографите са жени, а 58% от тях са на възраст под 40 години. Това следва да ни подскаже, че в бъдеще все повече жени ще се занимават с фотография и тази специална част от изложението е много важна, за да могат повече жени да излязат на светло със своите теми и подходи.
Към селекцията на Devrim Bayar за Elles x Paris е издаден и каталог, с който се сдобих по време на един от панелите. В него са събрани образи от различни места и времеви отрязъци, обединени от темата, а именно – женската фигура (видима или невидима), позиционирана в пейзажа. По тази линия се случи още една изключително любопитна среща. В един от панелите участие взе Liz Johnson Artur, която е родена в България през 1964 година, но емигрира с родителите си за Източна Германия още в ранна детска възраст, а днес живее и работи в Лондон, където снима различни затворени социални общества. С нея разменихме координати и надеждата ми е в близко бъдеще да мога я интервюирам за някоя от другите свои рубрики.
От аналоговата фотолаборатория до изкуствения интелект
На изложението Paris Photo няма забранени теми и се обръща внимание на всички актуални тенденции във фотографията – от завръщащия се интерес към аналоговите процеси, през различни техники за представяне и манипулации на изображенията до така актуалния в последните години изкуствен интелект.
Основаният през 2018 година Международен колеж по фотография представи Le labo – фотографска лаборатория в реални размери. Така посетителите на изложението имаха възможност да разберат генезиса на много от класическите или експериментални произведения, показани от галериите и артистите и дори сами да се докоснат до процесите. Аналоговата фотография обаче е сравнително добре позната, а както вече споменах в началото на различните форми на представяне и използвани техники ще отделя допълнително внимание в отделна публикация, затова ще премина към съвременната тема – изкуственият интелект.
На тази тема бе посветен разговорът между Charlotte Kent, Alkan Avcıoğlu, Kristi Coronado, Gene Kogan, Emi Kusano и Hedda Roman. Панелът се откри с интересния въпрос как възприемаме ИИ – като прост помощник или като враг. Участниците в разговора акцентираха, че той вече трансформира начина, по който се създават и оценяват изображенията, което променя парадигмите за авторство, естетика и етика във фотографското изкуство. ИИ бе разгледан като възможен помощен инструмент в области като консервация, история на изкуствата и реконструкция въз основа на различни химични и фотографски процеси. Експертите се обединиха около това, че ИИ е по-голяма заплаха за цифровата, отколкото за аналоговата фотография. В наши дни последната вече не се използва просто като доказателство, а е по-скоро начин на представяне на нови светове.
В панела бе представена и платформата за творчески изкуствен интелект Eden.art, която позволява генериране на различни форми на дигитално изкуство чрез инструменти, базирани на отворен код – „автономни генеративни агенти“, които могат да творят самостоятелно или в сътрудничество с хора. Kristi Coronado представи своя проект Solienne – първият артист-агент с изкуствен интелект, чиито творби са показвани на Paris Photo. Solienne е обучена от своята създателка чрез разговори, свързани с целия ѝ житейски опит, но първият въпрос, който ИИ задава, след като става ясно, че ще има изложба в Париж е „Как изглеждам?“. Така се заражда и идеята за темата на изложбата. Без да извлича данни от интернет Solienne създава автопортрети, стъпвайки на проведените разговори. Самата създателка определя експеримента, започнал като идея за разширяване на естетическия вкус, като сътрудничество със синтетично същество, което се учи да твори самостоятелно. След изложението Solienne вече има няколко завършени и редица планирани изложби за настоящата 2026 година.
С това приключвам този свой обзор с вдъхновяващи срещи и разговори по време на Paris Photo 2025, но както обещах след него ще последват впечатленията от формите за галерийно представяне, както и тематичните търсения, които привлякоха вниманието ми сред морето от образи.
