Нестандартни рамки и подходи за фотографията
Тази публикация е част от посещенията ми на изложението Paris Photo 2025 и фестивала Photo Brussels 2026, осъществени с финансовата подкрепа на програма „Мобилност‘25“ на Национален фонд „Култура“. В нея ще акцентирам върху по-нестандартния подход при представяне на фотографията по време на двете събития. Отделянето на тази тема е продиктувано от убеждението ми, че у нас фотографията се представя изключително консервативно. Дали това е резултат от липса на финансиране, производствени мощности или непознаване на възможностите е тема, в която не мисля да навлизам, но се надявам, че в близко бъдеще ще започне да се обръща по-голямо внимание именно в тази сфера.
В предходната публикация разгледах въпроса с книгата като форма на представяне, поради което тук ще се съсредоточа основно върху представянето в галерия. Единствено ще спомена, че в Париж бяха показани книги с изключително големи размери, както и такива, за чието разглеждане се изисква специално разработена лупа, която да обръща отпечатания образ. Това, че акцент на тази публикация са нестандартните подходи не означава автоматично, че на двете събития не преобладаваха познатите и у нас консервативни подходи, които все пак са най-подходящите прийоми за определени типове фотография. В артистичните проекти обаче бе разгърнат пълният потенциал на форми, материали и взаимодействия с други изкуства. Като причина за това, най-вече на изложението в Париж, вероятно е и фактът, че купувачите на фотографско изкуство търсят уникални попълнения за своите колекции и са готови да платят повече именно за такъв тип изработка.
Използването на паспарту с нестандартна форма бе един от подходите, които се открои а двете събития. Той е лесен и достъпен, като позволява използване на различни ефектни картони и може да се изработи в почти всяка печатница, разполагаща с машини за изрязване по контур. Такъв метод използва Louis Porter за проекта си The Observer Effect, представен от галерия Chiquita Room. Подобен тип представяне имаше и в творбите на Emma Sarpaniemi, където освен изрязани във форма на ябълка или ботуш паспартута се залагаше и на авторски произведени рамки в различни форми (например къща, лейка, рокля и др.). Чрез заиграване с възможностите на паспартуто могат да се създават и разчупени и непропорционални галерии с повече изображения. Тук е подходящо да маркирам и триъгълната рамка към колажа на Javier Ines, показана на щанда на галерия RocioSantaCruz. Ще завърша тази секция с огънатите дървени панели на Doug и Mike Starn, представени от галерия Persiehl & Heine.
Бродирането с конец също бе сред актуалните тенденции тази година. Carolle Benitah ги използва като възможност за преосмисляне и съшиване на семейната памет. Освен конци тя използва глитер, с който скрива част от образите в своите снимки. Връщайки се към текстила идва ред на галерия Homecoming и автора Mia Weiner. Тя успешно превръща дигиталната фотография в ръчно тъкани гоблени в големи размери. Jenny Matthews надгражда концепцията с използването на бродерия. На щанда на галерия England & Co бе показана нейна серия от отпечатани върху ленена хартия фотографии, облагородени с бродирани детайли от конци. Говорейки за текстил, на изложението в Париж имаше много примери за печат върху различни материи, като особено впечатление създаваха по-ефирните от тях, които при правилно комбиниране на отпечатания върху тях образ създаваха илюзия за обем и движение. Отделно от това в някои случаи прозрачни и тънки материи се използваха върху част от изображенията, за да добавят допълнително усещане за интимност или акцент върху част от изображението.
Сребърно-желатиновият процес е надграден от Sylvie Bonnot, чиято работа бе акцент, както в Париж, така и в Брюксел. Тя трансферира образа върху артистични хартии, създавайки кристална повърхност, която придава усещане за обем и разкъсване на изображението, какъвто е и самият живот и свят в наши дни – крехък и чуплив. По този начин тя създава уникални творби в своето портфолио. Сред изложените фотографии имаше множество такива, отпечатани върху различни метализирани хартии и картони – в златисти, сребърни или други тоналности. По-далеч достига WANG Ningde, който бяга от консервативния метод за отпечатване на фотография върху хартиен носител. Вместо това фрагментира цялото изображение по определен начин, така че да го раздели на стотици компоненти и в последствие да го представи посредством алуминиеви панели тип пчелна пита, акрил и прозрачно фолио. Тези негови авторски творби бяха част от щанда на DonGallery. Погледът ми бе привлечен и върху кадър на френско-испанска фотографка Flore, представен от Galerie Clémentine de la Féronnière. Едно от изложените изображения бе отпечатано върху литографски камък. И докато все още сме в сферата на специалните печатни технологии, следва да насоча вниманието и върху проекта на Laurence Aegerter, представен от галерия Binome. Серията „Cathédrales hermétiques“ е съставена от интериори на църкви от различни епохи. Специфичното е, че тя използва термохромни мастила – това са мастила, които променят цвета си и стават видими при определена температура или наличие на директна слънчева светлина.
Родената в Германия Alma Haser ще бъде обект на по-сериозно представяне в следваща публикация. Тук ще отбележа, че в своите фотографии тя редовно използва различни техники, които да добавят слоеве в изображението. Сред подходите ѝ са скулптури под формата на различни обекти или сгъната хартия, пъзел, колаж, рамки с бродерия и други типове смесена техника. Говорейки за пластове галерия Vermelho бе изложила произведения на бразилската фотографка Claudia Andujar. Две от произведенията бяха нов прочит на серия от 1976 година, в която тя документира свое пътуване с черен Beetle. Погледът на зрителя е насочен върху част от пейзажите посредством изрязан по контур цветен акрил.
На изложението Paris Photo беше отделена секция само за дигитално изкуство, която обединяваше различни форми на представяне посредством дигитални рамки. В тази част можеха да се видят, както колажи съставени от няколко различни устройства, така и произведения, създавани с изкуствен интелект. Пак в нея имаше и щанд, показващ фотографията върху мебели – столове, маси, осветителни тела и други. Загледани постоянно в дисплеите на телефоните си едва ли ще се сетим, че те могат да служат и за друго. Lucas Leffler обаче създава своите уникални произведения именно върху LCD екрани от iPhone. На щанда на галерия Intervalle бяха показани две монтирани табла с по 168 детайла с размер 103х178 см.
Финалът е запазен за изложбата, която трудно може да се опише, а по-скоро трябва да се изживее – “The house – The anonymous project by Lee Shulman”. Нея успях да разгледам в Hangar Gallery в Брюксел, но за първи път е показана в Арл през 2019 година. Намерената фотография под формата на диапозитиви бе интегрирана по всевъзможен начин в подобие на къща, която ни телепортира в средата на миналия век. По този начин иначе обикновените ежедневни фотографски спомени се превръщаха в прозорци към други светове и животи, а къщата – в място, където зрителят може да се докосне и дори навлезе в миналото.
Надявам се, че тази публикация е подействала вдъхновяващо и ще допринесе в бъдеще да виждаме все повече експерименти на родната фотографска сцена. В следваща публикация ще разкажа повече за артистичните авторски търсения, които привличаха вниманието на галеристи, колекционери и публика.
