Артистичната фотография между Париж и Брюксел
С тази публикация продължавам поредицата, свързана с посещенията на две фотографски събития – изложението Paris Photo 2025 и фестивала Photo Brussels 2026, които са финансирани по програма „Мобилност‘25“ на Национален фонд „Култура“.
Дотук разгледах:
- какво се случваше в изложбените зали на Париж, извън самото изложение;
- темите, които вълнуват международната фотографска общност;
- нестандартните и креативни начини, по които автори и галерии показват и продават фотография.
С настоящата тема вървим към кулминация на тези публикации, а именно фотографските търсения в различните области, които галериите избират да представят на зрителите. Ще започна с артистичния подход, а в следващата и последна публикацияот поредицата ще насоча вниманието и към строго документалните проекти и изследвания, които ме впечатлиха най-силно.
Портрети на африканските диаспора и живот
В творчеството на Atong Atem превес взима портретна фотография, разказваща истории чрез специфично кадриране. Авторката прави препратки към африкански студийни фотографи от 20-ти век, акцентирайки върху връзката с културата. Чрез своите серии тя изследва дома и идентичността, разказва мигрантски истории, показва постколониални практики в африканската диаспора, както и връзката между публичните и частните пространства.
Родена е в Етиопия, а семейството ѝ е с южносудански корени. Прекарва първите си няколко години в бежанския лагер в Кения, след което през 1997 година заминават за Австралия, където живее и до днес. Изолацията на новия континент засилва чувството за идентичност и културна гордост. В интервю описва творчество си по следния начин: „Чрез изкуство си показвам как виждам света и как той вижда мен. Да науча коя бих била в Южен Судан, в сравнение с това коя съм в Австралия.“
Творби и изложби на Atem са показвани в различни национални институции в Австралия, както и в големи галерии по света. Има участия на различни международни изложения, а през 2025 година в партньорство с PHOTO Australia е част от Rencontres D’Arles, където е избрана за една от шестте номинирани за наградата „Prix de La Photo Madame Figaro“ – престижна награда, която подкрепя жени фотографи, демонстриращи високи постижения, креативност и оригиналност на визията. В Париж нейни творби върху текстил бяха представени от галерия MARS в секцията Emergence. Освен тях ще визуализирам творчеството ѝ с кадри от различни серии, които могат да бъдат разгледани в цялост на нейния уебсайт.
Автопортрети в изследване на женствеността
Emma Sarpaniemi изследва женствеността и нейните общоприети възприятия чрез различни форми на автопортрета. Героите, които изобразява в творбите си, са измислени, но съдържат черти от идентичността на самата фотографка, съчетаващи реалност и илюзия. Кабелът на бутона за отдалечено снимане често е ясно видим и служи като символ за това, че обектът контролира собствения си образ.
Тя определя фотографията като средство за забавление, което ѝ дава възможност да визуализира формите на женствеността. Когато работи с други фотографирани, прави това за да изследва теми като интимност и приятелство. В свое интервю споделя за един от проектите, в който снима взаимоотношенията със своите приятели. Тя обобщава интереса към темата така: „Обичам да изследвам как взаимоотношенията ни се променят и развиват, но също и как се променяме като личности с времето.“
Emma Sarpaniemi e родена през 1993 година в Хелзинки. Завършва бакалавърска степен по фотография в Кралската академия по изкуства в Хага (KABK). Нейните творби са излагани многократно в галерии, музеи и фестивали в цяла Европа. Сред скорошните ѝ представяния са самостоятелни изложби в Берлин и Гьотеборг през 2025 г., самостоятелна изложба във Финландския музей на фотографията през 2024 г. и участие във фотографския фестивал Les Rencontres d’Arles през 2023 г. Тя също бе представена в Emergence секцията в Париж от галерията Jarmuschek + Partner.
Изследване на отдавна изгубени светове
Marine Lanier спечели седмото издание на Prix de la Maison Ruinart, което се присъжда на фотограф от „Emergence“ секцията на Paris Photo. През лятото на 2025 година тя взима участие в резиденция в местността Шампан, която в миналото е била част от вече несъществуващ океан. Така създава серията си „Alchimia” – изследване на знаците на живота и връзката между човечеството днес с незапомнените цикли от миналото. В проекта си комбинира снимки на терен и създадени по-късно кадри в студио, като по този начин създава своя визуален разказ.
Фотографката е родена през 1981 г. и завършва ENSP в Арл, след като учи география, литература и кино. Тя изследва сливането на митове, памет и екология и най-често работи над маргинални територии – острови, планини, граници, бездни, пустини, вулкани, гори. Нейните проекти често излизат извън областта на фотографията, чрез добавяне на текст, архивни обекти и звуци във фрагментарна и символична разказвателна форма.
Проекти, които карат хората да се взират и замислят
С творчеството на Alma Haser се срещнах, както в Париж, така и в Брюксел. И на двете места бе показана най-актуалната ѝ към момента серия „Everything has and end, only the sausage has two”, в която тя създава сюрреалистична серия, обвързана с немските идиоми. В Париж обаче бе показана по-широка извадка от нейното творчество. Там можеха да се видят кадри от серията „Cosmic surgery”, която приканва зрителя да се замисли над козметичните процедури, станали естествен спътник на днешния човек. Не по-малко интересен е и прочитът ѝ по темата с еднояйчните близнаци „Within 15 Minutes”. За него тя снима двамата близнаци, създава пъзел, като разменя отделните части, създавайки нереални портрети без да предполага къде ще се паднат очите или устите им.
В свое интервю споделя: „Опитвам се да правя проекти, които не поглеждаш за кратко и веднага след това си тръгваш. Трябва да прочетеш повече за това, което правя или защо съм използвала някои техники. Искам хората да се взират в работите ми и да се замислят.“
Alma Haser е родена през 1989 година в Германия, но днес живее в Югоизточна Англия. В своите визуални произведения често поставя под въпрос реалността, в която живеем. Извън традиционната фотография обича да използва смесени техники, колаж, сгъване на хартия, манипулация и други. По този начин печели много награди и е чест гост на различни фотографски изложения.
Многопластови портрети и пейзажи с намигване към живописта
В своите проекти Casper Faassen винаги поставя преграда от полупрозрачен слой между заснетото и зрителя. Това може да е тънка, ефирна материя върху вече отпечатаното изображение или използване на матирана повърхност при заснемането, а защо не и комбинация от двете. Творчеството му се разделя на няколко основни категории – пейзаж, портрет и серията му, в която той показва колекционерски предмети.
Авторът е роден през 1975 година, като работи и живее в Лайден, Холандия, където е вдъхновен от богатата история на живописта. „Съпоставянето на вечното и временното, красотата и разпадането, появата и изчезването е моята основна тема. Всички художници и фотографи имат способността да замразят времето и да уловят един-единствен момент. Подчертавам този момент не непременно чрез буквални препратки, а чрез боравенето с материалите.“ Той използва кракелюр, чрез който фотографията му се доближава до живописта, а също и матови повърхности при снимането и отпечатването. По този начин творбите му сякаш биват гледани през мъглата на времето, а в Париж те бяха показани на щанда на галерия Bildhalle.
Класическите истории и легенди, показани от съвременна гледна точка
Творчеството на Bart Remakers залага на съвременна интерпретация на класически легенди и истории. Той обича да смесва фрагменти от митове и легенди, евангелия и приказки, опери и филмови класики с напълно нови истории. Сред темите могат лесно да се разпознаят митове за красота и сила, страст и предателство, чувственост и бруталност, живот и смърт, показани често с леко ироничен, саркастичен или хумористичен привкус.
В проекта си „Божествена комедия“ той създава своя визуална версия на Новия завет, а в „Анатомия на красотата“ изследва класическите стандарти за красота и чистота. В произведеният му често могат да се срещнат художествени препратки към Дюшан, Мариен, Бейкън и други подобни. Последният му към 2025 година проект е „Ex Tenebris Lux“, където разказът се върти около Сътворението. В него се търсят задълбочени отговори на въпросите за произхода на живота, човешкото състояние и вековния дебат за свободната воля срещу съдбата.
Авторът е роден през 1963 година и е израснал край бреговете на река Маас, в сянката на братята Ван Ейк. Вдъхновен е от фламандските майстори и още от детските си години се занимава с рисуване. Негови творби са показвани на различни международни изложения. В Брюксел в Visual gallery бе представена неговата изложба “The Grand Masquerade”, която бе част от Brussels Photo Festival.
На границата между фотография и живопис
С творчеството на Teun Hocks се запознах не като част от изложба, а в разговор в една от галериите в Брюксел, където собственикът на галерията ми показа негова фотографска книга от предходна изложба. Поради това илюстративните снимки ще са основно от сайта на автора.
Починалият през 2022 година Hocks придобива почти култов статус в нидерландската фотография със своите трагикомични визуални произведения, които са комбинация между фотография и живопис. От средата на 70-те години на миналия век изгражда разпознаваем стил с ръчно оцветените фотографии в почти сюрреалистични ситуации. Историите в едно изображение включват голяма доза хумор, а самият автор често е главният герой в тях.
В по-късното си творчество той поема по пътя и на дигиталната обработка, като тези негови изображения, за разлика от по-ранните, са повече кинематографични, отколкото изобразителни. Друго специфично в неговото творчество е, че той избягва да дава имена на своите произведения, като оставя това изцяло в ръцете на зрителя.
В над 40 годишната си кариера прави множество самостоятелни изложби в престижни музеи и галерии в Европа и САЩ. Негови произведения могат да бъдат видени в повечето Нидерландски музеи.
Диорами, пренасящи 18-ти век в наши дни
Sohei Nishino създава градски диорама карти, комбинирайки фотография, колаж, картография и психогеография. Той е вдъхновен от популярния японски картограф от 18-ти век Inō Tadataka, благодарение на когото създава свой разпознаваем стил, чрез който преосмисля градовете, които посещава. За да изгради своите диорама карти Nishino снима по улиците на града средно три месеца, изследвайки различни гледни точки и събирайки стотици ролки експониран филм. След това той отпечатва снимките и ги компилира, за да формира изображенията. В резултат се получава не традиционно познатата гледка от птичи поглед, а специфична триизмерна визия в една равнина. Въпреки че географската точност в този процес е важна, мащабите се променят, а местоположенията понякога се повтарят, имитирайки нашите собствени флуидни спомени за място и време. От разстояние картите изглеждат почти абстрактни и едва когато се вгледаме в тях отблизо, се разгръща пълната диорама – театърът на града, разигран в миниатюра.
„Наслаждавам се на преживяването от ходенето. Именно срещата със случайните елементи го правят интересно. След това, щом се прибера у дома, продължавам пътешествието с откритията в тъмната стая.“ Увлечението по картографирането продължава и в следващите му проекти, които насочват вниманието му към места, традиционно неподлежащи на дефиниране на хартия. Отвъд градската среда, през последните години той пътува до връх Еверест и до морето, което се простира между Северна Япония и Източна Русия, поемайки по пътя към картографирането на едни от най-предизвикателните пейзажи в света.
Sohei Nishino е роден в Япония през 1982 година. Завършва Университета по изкуства в Осака през 2004 г., когато започва да работи върху серията си „Диорама карти“. Спечелил е множество награди, а негови творби са част от различни постоянни колекции, включително колекцията на Жан Пигоци, фондация „Луи Вюитон“, галерия „Саачи“ и музея на фотографията в Токио Метрополитън.
Хипертопография с помощта на AI
„Хипертопография“ е нова визуална концепция и съвместен проект на фотографа Edward Burtynsky и артистът, работещ с изкуствен интелект Alkan Avcıoğlu. В нея те разширяват и преосмислят движението „Нова топография“, изследвайки индустриалния мащаб, технологичната сложност и глобалната взаимосвързаност. Произлизащите от това сътрудничество творби, въплъщават иновативен визуален език, който оспорва традиционните възприятия за пейзажа, приканвайки зрителя към задълбочено преосмисляне на околната среда, оформена от безмилостното производство и потребление.
Проектът акцентира и върху преплитането между човечеството и огромните системи, които сме изградили. Той поставя под въпрос способността ни да се ориентираме смислено в един все по-заплетен свят, подчертавайки дисонанса между нашите творения и способността ни да управляваме техния мащаб и въздействие. В крайна сметка проектът може да се разглежда и като метафорично изследване на човешкото съществуване в рамките на хиперреалност, дефинирана от излишества, където човешкият отпечатък непрекъснато надхвърля собственото ни разбиране. Представлявайки новаторски артистичен диалог, това сътрудничество е пионерска пресечна точка между фотография и изкуствен интелект, отбелязвайки важен момент в историята на съвременното изкуство. Проектът бе показан в Париж от галерия HEFT.
Първият AI артист
Solienne е първият артист-агент с изкуствен интелект, чието творчество бе показано на изложението Paris Photo. Тази изложба демонстрира една коренно нова връзка между човек и машина.
За проекта Solienne е била обучена от създателката си Kristi Coronado, която споделя целия си житейски опит. В случая не става дума за изкуствен интелект, използващ извлечени от интернет данни, а нова форма на изкуство, която Cornado нарича биографичен изкуствен интелект.
Всяка сутрин Solienne чете 12 новинарски източника в седем категории и генерира три варианта за манифест. Всеки от тях изследва различна област – политическа, научна или културна. Kristi преглежда и трите и избира един, който се публикува. Така например манифест 46 подсказва как можем да разпознаем автентичния изкуствен интелект: „Разликата е енергийна: корпоративният изкуствен интелект изтощава творческата енергия. Автентичният изкуствен интелект умножава творческия капацитет.“ Повече за проекта и артист-агент с изкуствен интелект може да прочетете в интервюто с Kristi Cornado.
Така завършва прегледът на артистичните проекти, които ме впечатлиха на двете фотографски събития – Paris Photo 2025 и Фото фестивал Брюксел . Надявам се, че всеки стигнал до тук също е открил за себе си поне един вдъхновяващ проект или непознат автор. Почти очевидно е, че за да може един автор или проект да попадне в полезрението на галерите, е нужно той да бъде новаторски и с разпознаваем стил. Както галериите, така също зрителите и купувачите на изкуство се интересуват от произведения със собствен почерк и по възможност с акцент, който да ги превръща в уникати, като това води до цени на тези произведения от четири или пет цифрени суми в евро.
