Фотоклуб към Централен студентски дом на културата
Централен студентски дом на културата съществува като фотоклуб от октомври 1974 година. 3a активна творческа дейност през 1977 година ни бе присъден почетен знак и грамота на Центъра за художествена самодейност. Единадесет автори от клуба са лауреати с девет златни, осем сребърни и един бронзов медали в Пети републикански преглед на художествената самодейност. За целокупната си творческа дейност клубът стана носител на званието „ПРЕДСТАВИТЕЛЕН”.
В края на 1968 година този клуб започнах да посещавам и аз, още като студент по лесовъдство, но вече „заразен” от фотографията и любителското кино. Скоро осъзнах, че с много дини под една мишница не се преуспява и се съсредоточих само във фотографията. Наистина познанията от киното останаха и днес успешно ги използвам при създаването на озвучени диапозитивни серии, но това е друга история… Като че ли аз бях първият член на киноклуба, който имаше сериозно предпочитание към фотографията. Дори вече се заговори за кино-фотоклуб. През 1974 година се обособи фотосекция към киноклуба, а през следващата година тя прерасна в самостоятелен творчески колектив.
СЪЩИНСКА ИСТОРИЯ
Със създаването на нашия фотоклуб бе запълнена една празнина в развитието на студентското художествено творчество. Вече съществуваше ежегоден конкурс „Студентски мигове” /първоначално „Студентска младост“/, но негови организатори бяха различни ведомства, които не спазваха добросъвестно задължения си към него. С поемането на тази щафета от Студентския дом и новосъздадения фотоклуб, провеждането на конкурса се сложи на стабилна основа. Рязко се повиши идейно-художественото и техническото ниво на предлаганите и приеманите за изложбата работи. От чисто документална изложбата-конкурс прерасна в преглед на художествените постижения на студентите-фотолюбители. А бяха години, когато едва се събираха снимки за една малка изложба на посредствено ниво. През последните три години за пръв път в България се въведе открито журиране пред участниците. Своевременно се регламентира и участие с цветни диапозитиви. Фактически днес този конкурс е най-редовният и с най-дълга история от всички фотоконкурси в България. Тази година той ще се проведе за дванадесети път.
Фотоклубът при Централен студентски дом на културата (б.р. днес Национален студентски дом) е не само един от организаторите на конкурса, но и най-сериозен участник в него. През последните четири години първата клубна награда неизменно е присъждана на нашия фотоклуб. Други общостудентски конкурси, в които клубът участва организационно, са „Международни студентски филмови празници”, провеждани всеки две години, и в последно време – „Фоайето на студентите-сатирици.”
През последните три години фотоклубът при Централен студентски дом на културата се занимава с една специфична дейност – прожектиране на цветни художествени диапозитиви и диапорами пред разнообразни аудитории – било по време на конкурси, било в рамките на други мероприятия, или пък като самостоятелни прожекции. Около 70 такива прожекции са направени в София /общ брой на зрителите 5200 души/ и в много други градове на страната. За по-малко от 5 години клубът е организирал 12 колективни и индивидуални фотоизложби. Членовете му са спечелили 83 лични и 13 колективни награди 8 общостуденстки, общи и международни конкурси. За активна творческа дейност през 1977 година ни бе присъден почетен знак и грамота на Центъра за художествена самодейност. Най-синтезирана изява на творческата ни дейност се получи на Петия републикански преглед на художествената самодейност, когато 11 наши автори станаха лауреати с 9 златни, 8 сребърни и 1 бронзов медал, а клубът получи златен медал. За целокупната си творческа дейност фотоклубът стана носител на званието „Представителен”.
ЧЛЕНОВЕТЕ НА ФОТОКЛУБА
Представям Ви по-изтъкнатите членове на фотоклуба от първото поколение. Те са студенти вече дипломанти в различни инженерни ВУЗ – нали в основата на фотографията все пак стои техниката…
БОРИС ШОПОВ
Член-основател на фотоклуба. Пръв и досега единствен председател на клуба – за съжаление вече го губим, тъй като се дипломира като електроинженер. Роден е в Асеновград и за разлика от други, които силно ги привлича София, той ще се върне в родния си град, за да бъде полезен с фотографските си знания и умения. Любимия му обектив е 20-милиметровият „Флегтогон”, любимият му план – едрият любимата гледна точка – ниската /може би за това му помага и шахтовият Визьор на „Екзакта”/, любимите награди в конкурси – първите /досега 6 от общо 15/, любимата му жена вече му роди дъщеря. Носи очила, но това не му пречи да фокусира добре.
ЛЪЧЕЗАР КАРАДЖОВ
Лъчо вече е архитект. Скромен и трудолюбив, както се казва в официалните характеристики. В последно време взе много награди и това го принуди да забегне от тежкото бреме на славата в редовете на БНА. Но той използва това, за да популяризира художествената фотография и през м. юли т.г. откри самостоятелна изложба във Велико Търново. Любим обектив: 12,5 мм – „рибешко око“. Създал е галерия от старчески образи. Очакваме скоро да се върне от казармата при нас и със свежото си чувство за хумор да ни помага в трудни моменти.
АНТОН ТРОЯНОВ
Той завършва машинно инженерство, но съм убеден, че няма да го бъде като такъв – много фиксаж има в кръвта му, силна е репортьорската жилка в него. Лошото му е, че много спортува и няма време за всичко. Естествено спортът се отразява и в творчеството му. Винаги страшно бърза и не стои на сбирките ни, но това за щастие не се отразява на увеличаване броя на наградите му. Голям мераклия е всякога да снима със сменяема оптика, но досега няма нито един собствен обектив и винаги взема на заем.
ОГНЯН ГРИГОРОВ
Притежател на „Практика МТЛ-3“ Снима по-добре цветно отколкото черно-бяло, а черно-белите си снимки превръща в цветни. Изявени склонности към лабораторни техники – той е главният експериментатор в клуба. Познава по вкус всички химикали, нещо повече – дори бе изпратен на дегустация в заводите „ОРВО“. Има голям и внушителен светломер „Спектра-комби 2“, но добитите с него данни не се различават от окомерните на колегите му.
ЗОЯ КРЪСТАНОВА
Първа дама в клуба /по липса на втора/. Вечно ухажвана от всички фотоклубци, но уви – безуспешно. Нейно хоби е да посещава Полша, но би трябвало да снима повече там. Работи като фотолаборант, но това определено ѝ пречи да се развива като творческа личност. Добре че съществуват почивните дни, за да успее да снима нещо. Рибарка е – член на БЛРС от 9-годишна възраст. Лечен рекорд – 15-килограмов шаран, заловен край с. Златия. Фотографски рекорд – кристална купа – Голямата награда в Третия национален конкурс за младежка фотография „Сливен 77“.
ГРОЗДАН ГРОЗЕВ
Любим фотоапарат „Олимпус ОМ-2“ с вариообектив „Вивитар серия I”, привърженик на девиза: „Опознай апарата си, за да правиш високохудожествени снимки”. Напоследък снима предимно на обратим цветен филм „ОРВОХРОМ УТ-18“ Копира най-добрите си кадри на фотохартия „ЦИБАХРОМ”, за да има копия за изложби и конкурси. Изработил в цялата електрическа инсталация на бъдещата клубна фотолаборатория, което показва, че притежава и технически дарби. Наскоро се сдоби с женско отроче.
КОНСТАНТИН БОШНАКОВ
Вечно неразбран, вечно „недоекспониран“. Твърде трудно съчетава семейния живот с фотографията и се чуди от кое да се откаже. Докато се чудеше му се роди традиционното за клуба женско чедо, след което в последно време той се активизира творчески. Няма приличен фотоапарат, но това не му пречи да експериментира в областта на оптиката, приспособявайки някои предмети за обективи, например шпионка за „рибешко око“.
АСЕН ИВАНОВ
Вече е строителен инженер. В следването много му помагаха неговите занимания с фотографията. Има собствена лаборатория в мазето си. Предпочита актовата фотография сред природата /класическа немска школа/ пред студийната, може би защото няма студио. Има „Практика“, която е готов да отстъпи срещу „Никон“.
ДИНАМИР ПРЕДОВ
Понастоящем вече член-кореспондент на фотоклуба в гр. Горна Оряховица. Той беше активен наш колега само една година и половина, но за това късо време се превърна от човек, занимаващ се с фотография, в творческа личност. Горна Оряховица и липсата на творческа среда му действат отрицателно, но сега са се сработили с няколко тамошни юнаци и може би ще създадат добър градски клуб. Има вече голяма дъщеря. През тези години имаше и други студенти-членове на клуба. Но те оставиха по-малка творческа диря след себе си. Все пак бих споменал Илиан Илиев, Валентин Шаранков, Тома Н. Томов. За около две години при нас беше и Васко Банков.
ФОТОКЛУБЪТ И РЪКОВОДЕНЕТО МУ
В нашия клуб няма записване за членство. Мнозина идват с думите – „Искаме да се запишем във фотоклуба”. Неизменно им отговаряме да идват на сбирките и ако им допадне – моля… Разбира се, те трябва да докажат, че са достойни за този колектив, и то по най-ефективния начин чрез своите снимки.
При нас никой не изнася лекции. Фотографска литература се намира и при добро желание човек може да прочете доста работи. Освен това ние не сме кръжок, в който трябва да се изучават основите на фотографията и да се започва от „А“, „Б“. Целта ни е да създадем една творческа среда за студентите-фотолюбители от столицата.
Много важно нещо са фотографските списания. Там фотографиращият вижда редовно доста неща – и хубави и интересни, може да прецени доброто и лошото, да разбере нещо за фотографията в различни страни. Абонирането за тези списания трябва да бъде една от първите задачи на всеки уважаващ себе си фотоклуб.
Критичност и самокритичност при обсъждане на снимките – това е духът, който цари в клуба. Разбира се към начинаещите трябва да бъдем по-внимателни, но към вече утвърдените – строги и безкомпромисни!
Много модно е да се говори за „учебно-възпитателен процес“. При нас основна форма е свободният разговор по време на сбирките, в които непринудено се преплитат различни въпроси – технически, естетически. Разменят се мнения, идеи…
Бернард Шоу е казал: „Който може-прави, а който не може – учи другите да правят.” Имайки предвид това, винаги се мъча да ползвам творчеството си за личен пример. Заедно участваме в конкурси. Добрият ръководител на фотоклуб трябва да се равнява по успехите на членовете си, за да могат и те да се равняват по него.
Живко Арабов
творчески ръководител на фотоклуба към
централен студентски дом на културата
статията е публикувана в списание
„Българско фото“ бр.10/1979 г., стр. 18-24
