Фотография в НПГПФ – среща с дипломанти 2023
На 13 юли 2023 година в “Клуб на фоторепортерите” в София бе представена селекция от шест дипломни проекта на завършващите специалност фотография в НПГПФ. От няколко години имам възможността да следя развитието на учениците от гимназията по време на „Фотоваканция“, както и на ежегодния преглед „Фото академика за учащи“. В близко бъдеще ще се опитам да разкажа по-подробно и за други млади родни фотографи, които вярвам, че след време ще правят изложби на световно ниво. Сега обаче ще се огранича до видяното в дипломните проекти на завършилите тази година фотография в НПГПФ.
От шестте напълно различни показани проекта ще откроя половината. Не мислете, че останалите не заслужават внимание. Просто при тези, върху които искам да акцентирам, ме докоснаха задълбочената работа над темата и личният мотив на автора.
Още с влизането в галерията очите ми се спряха на концептуалния проект на Елия Джоунз „В светлината на луната“. В него тя разказва своите лични преживявания, свързани с анорексията. Всяка снимка бе отделен етап от случващото се в живота на човек, страдащ от това заболяване. Подходът в представянето не включваше нищо свързано с физическия вид и състоянието, а по-скоро предаваха емоционалното състояние на изследвания субект. Авторката бе решила да представи серията в черно-бели изображения, но в дипломна работа, съпътстваща всеки проект, бяха разпечатани суровите цветни кадри, които бяха още по-въздействащи със своите минималистични и приглушени нюанси.
Вторият проект бе обширното изследване „Сингулярност“ на Самуил Младенов, чието развитие следя със засилен интерес поради факта, че работи в областта на street фотографията и фотожурналистиката, където печели множество награди. Неговият дипломен проект се отличава с обема и задълбочеността, с които той разглежда навлизането на изкуствения интелект във фотографията. В частност акцентира именно върху street жанра, за който твърди, че „ще бъде единственото нещо, което ще остане истинско във фотографията на бъдещето, тъй като само тогава и само там, ние ще сме напълно сигурни, че този определен момент съществува“. Извън сериозното вникване в техническите аспекти, проектът на Самуил е подкрепен от няколко диптиха, включващи една негова фотография и едно генерирано от изкуствен интелект изображение. Второто е създадено въз основа на оригинал, заснет от автора. За публиката, която не бе виждала всички снимки на Самуил, до голяма степен бе трудно да разпознае създателя на отделните кадри. Това естествено ме накара да се замисля дали снимането на улицата действително ще остане онзи защитен от навлизането на изкуствения интелект остров, за който се споменава в изложението.
На последно място, но не по важност ще отбележа, работата на Ева Пейкова „Подреден хаос“. В тази серия от експериментални кадри навлизаме в един продължителен период на „абсолютен хаос“ свързан с първата любов. Проектът е типичен пример как чрез изкуството наяве излизат вътрешните състояние на автора. Състояния, които нерядко наричаме стил, но в действителност са краткотрайни или дълготрайни отражения на случващото се с нас и около нас.
По време на събитието стана ясно, че този тип представяне на дипломните проекти по фотография в НПГПФ вероятно ще се превърне в ежегодно. Приветствам тази инициатива, към която добавям идеята дипломните проекти от архива на гимназията да бъдат достъпни за разглеждане онлайн, защото вярвам, че сред тези първи творчески проекти ще се открият още много задълбочени, смислени и лични серии.
