Фотограф Румяна Бояджиева /1932 – 1992/
„Творческата биография на Румяна Бояджиева е богата на прояви и постижения“. Така започва Петър Боев статията си за нея в бр. 9 от 1972 г. на списание „Жената днес“. Настоящата година е символна за фотографката и затова реших, че е време да бъде хвърлена повече светлина върху живота и творчеството ѝ. Румяна Бояджиева е родена на 14 април 1932 година в село Цар Иван Асен, Поповско в семейство на ветеринарен лекар и учителка. Много преди да застане зад фотоапарата, нейна бебешка снимка печели конкурс за реклама на „Нестле“ на българския пазар.
Изложби и награди
Въпреки, че не получава позволение да пътува на запад, тя има изключително богат списък с участия и признания, включително зад желязната завеса. През 1961-а година е нейното първо международно участие във фотографска изложба. Две години по-късно получава специално отличие в изложбата „World Press Photo”, а през 1966-а снимката ѝ „Най-развълнуваните“ е избрана за плакат на същия международен конкурс. Снимката „Обелиск“ ѝ носи награда от „Фотокина“ в Кьолн през 1968-а.
Първата самостоятелна изложба на Румяна Бояджиева в България „Конкурсни вълнения“ е показана през 1968-а във Варна, а след това и в София. Тя е посветена на международния балетен конкурс. В началото на 70-те изложбата излиза извън пределите на страната и стига до публиката в Нови Сад, Югославия. За снимките от тази изложба педагогът от Кралския балет в Лондон Арнолд Хаксел казва: „Не знам къде е по-големият балет – тук в изложбата или там – на подиума.“
Удостоена е със званията AFIAP и „фотограф-художник“. Нейни снимки могат да се видят в различни списания, както и в албумите “Странджански мотиви”, “София”, “Върви, народе възродени” и други. В новоиздадения албум „Избрано 2“ на Национално сдружение фотографска академия „Янка Кюркчиева“ са поместени кадри от творчеството на Румяна Бояджиева. В Академията се съхранява малка колекция от нейния огромен фотографски архив.
В бр.5 от 1970-а г. на списание „Българско фото“ (стр. 9-13) Кръстан Дянков си спомня за момента, в който Румяна Бояджиева прекрачва прага на фотолабораторията на редакцията за чуждоезични списания при БТА. „Тя бе едно русокосо момиче с дълга плитка. Току що беше завършила фотографския курс на тогавашното кино училище и попадна направо в кухнята на фотографията. Може би тъкмо това начало на лаборант се оказа най-плодотворно. В тъмната стая човек може да научи много, много повече от всички лекции и всички видени образци.“ Като лаборант в БТА тя работи в периода 1954-1961 година.
В творчеството си Румяна Бояджиева залага най-много на репортажът, но това не означава, че тя не работи успешно в почти всички жанрове. Най-често черпи своите сюжети и вдъхновения от всекидневието на средата, която я обкръжава. Обръща сериозно внимание на женските и детски образи. Последното я прави чест гост на страниците на списание „Жената днес“.
За работата в телевизията
Творчеството на Румяна Бояджиева често може да бъде открито в средите на изкуството. Тя снима музиканти, артисти и дълги години е фотограф в БНТ. Там създава и оглавява фото отдела от 1962 година, където остава до своята кончина на 01.01.1992. За телевизията Румяна Бояджиева разказва в статията „Фотографът в телевизията“ (Списание „Българско фото“, бр.11, 1983 г., стр. 29-32). В нея споделя, че работата на телевизионния фотограф остава почти незабелязана, а в действителност тези кадри в онези години са заемали немалка част от програмата на медията. Определя излъчването на фотографски образ в телевизията не като признак на безпомощност или невъзможност да се запълнят празноти. Спомня си, че често някои кадри от важни събития са влизали в студиото мокри, поради краткото време за отразяване, което със снимането и лабораторната обработка е стигало до едва 30-40 минути.
Важен акцент извежда и за снимките към телевизионни постановки, филми, концерти и други. Тя споделя, че масовото схващане е, че този тип кадри са „сервирани на готово“ и фотографът просто регистрира това, което режисьорът и операторът са изградили. Истината е, че снимащият може да избере да покаже съвсем различна гледна точка, план, композиция, състояние на актьорите или с други думи – да изтръгне от сюжета съвсем различно звучене.
Част от задачите на Румяна Бояджиева в телевизията е намирането, репродуцирането и обработката в подходящ за излъчване вид на снимки от чуждестранния печат или архивни документи от родни и чужди издания. Още по-отговорни са документалните снимки от предаванията на живо. Там фотографът трябва да работи, без да пречи на операторите или да влиза в кадър. В архива на „Всяка Неделя“ могат да се видят много снимки на гостите. На тези, направени до началото на 90-те автор е Румяна Бояджиева.
Информация за още една изложба на фотографката може да бъде открита в списание „Българско фото (бр.3, 1972 г., стр. 31). Тя се провежда в сградата на фотокомплекса в Русе. По онова време там се помещава и Окръжният център за фотоинформация и фотопропаганда. Именно там в галерията на приземния етаж в началото на годината е представена изложбата на Румяна Бояджиева „Телевизионно всекидневие“. В нея се отразява работата в телевизионната „кухня“ и онова, което остава скрито от очите на зрителя.
В статия посветена на 20-та годишнина на списание „Българско фото“ (бр. 9-10, 1986 г., стр 20-21) Румяна Бояджиева споделя и какво ѝ липсва като теми в родната фотографска общност. Това са етичните проблеми, взаимоотношенията между фотографите и как трябва да се постъпва в дадена ситуация. Дава пример с телевизионната фотография, където колегите оператори правят осветлението, режисьорът – мизансцена. Тогава дали фотографът има стопроцентово авторство, се пита тя. Също я вълнува дали ритниците и лактите трябва да извоюват гледна точка или могат ли да се конкурират хора с равни интелектуални и творчески възможности, но разполагащи с различна снимачна техника и условия на работа. Все въпроси, на които и днес сякаш няма отговор. Пак там Бояджиева споделя и колко правилно е било решението на редакцията да успее да убеди част от фотографите да пишат за своята работа. Завършва с това колко хубаво е да оставяме не само образна следа, а и мисловна диря. С това ще завърша и аз този авторски портрет.
