История отблизо за един живот и двама фотографи
Дълги години то стои незабелязано там сред другите. Възможно е да сте минавали покрай него и светлината успешно да е скрила неустоимия му чар. Чакало е търпеливо правилните очи, които да забележат, че се отличава от събратята си. Да видят неговата вътрешна и външна красота. Белезите от живота, отраженията на другите, неговия дом. Да спрат до него, да го погалят, да чуят спомените му и най-вече да го обичат. Текат годините, сменят се сезоните, минават и си заминават непознати. Така минава цял един живот и смъртта идва без оставена следа.
Живи или мъртви героите винаги биват откривани и увековечени. Така една ранна сутрин в гората по южния склон на Стара планина идва фотограф. Той е влюбен в природата по един по-особен начин. Милее за нея. Боли го от тровенето на плодородните земи, от умъртвяването на белите дробове на планетата, от пресушаването на реките. Природата усеща това и слънцето му показва пътя, който го отвежда до нашия герой. Сред много други фотографът открива едно дърво, като никое друго. То стои гордо изправено на своите крака и го кани на разговор. Срещата им е толкова увлекателна, че човекът се връща отново и отново в различните сезони. Дървото му разкрива пласт по пласт своята житейска история. Тя го е срещала с хора, животни, горски духове. Поставяла го е на множество природни изпитания, но в крайна сметка то е устояло. На фотографа не му остава друго освен да слуша и снима с широко отворени очи.
При една от своите срещи фотографът взима свой колега. Богатият му опит в снимането на сватбени двойки му помага да види привързаността между дървото и първия фотограф. Той започва да изследва отблизо този танц между човек и природа. Понякога се отдалечава и оставя влюбените насаме. Друг път застава между тях, показвайки им, че има и други живи същества на тази планета. По този начин той добавя нови пластове в тази история за един живот. Без него сякаш тя нямаше да е толкова пълнокръвна.
Аз не искам да отговарям на въпроса дали това, за което пиша е разказ за самите нас и живота, който водим. Дали ни учи на търпение, на обич към природата и съзерцание към детайла. Всеки трябва да открие отговора сам за себе си, защото всички сме живи създания. Важно е да имаш очи да видиш, но за да видиш трябва да си гледал много преди това. Всеки от нас е белязан от събитията, които са го сполетели и изострят сетивността му към различни детайли. Това прави всяко изкуство толкова многопластово.
Тази история вече е заснета и има своите герои. Всеки от нас е свободен да открие своята житейска история, която да разкаже по толкова многопластов начин, както са направили Александър Иванов и Илиян Мичев. Те ще представят създаденото от тях на 4 април 2023 в Художествена галерия – Казанлък. Александър Иванов ще ни позволи да опознаем неговия герой в „Един живот“, а Илиян Мичев ще ни покаже „Отблизо“ гледната точка на страничния наблюдател на тази любов между човек и природа. Няколко дни по-късно на 8 април, Александър Иванов ще заведе желаещите в гората на среща с Дървото. Моят съвет към тези, които ще отидат е да не се опитват да пресъздават тази история. Вместо това да отворят всички свои сетива и по този начин се оставят да бъдат белязани от преживяното. След това да потърсят своята история някъде другаде. Тази е на Сашо и Илиян, и е прекрасна!
